26.10.16

В разгара на предизборната кампания за президент, темата за опасността от връхлитащите България мигрантски вълни се превърна в  лайтмотив на претендентите. През миналия уикенд кандидатът на БСП о.р. ген. Румен Радев обяви, че не можел да приеме политиката тайно да се оглеждат бивши казарми и сгради за бежански лагери и дори сподели, че в София имало места, „на които хората се притесняват да замръкнат, заради присъствието на мигранти”. Кандидатът на „Обединените патриоти“ -Атака, НСФ и ВМРО  Красимир Каракачанов след като обясни във Варна, че България нямала никакво правно основание да приема бежанци и да ги заселва трайно, прогнозира, че нашествието от техни семейства щяло да задълбочи демографската криза. И декларира категорично: „Ние няма да допуснем това“.  Избраникът на АБВ в надпреварата Ивайло Калфин обяви за свой приоритет справянето с бежанската криза, докато претендентът от Реформаторския блок Трайчо Трайков след като поясни, че бежанската криза е не само външнополитически проблем, попита риторично: „ А защо позволяваме на каналджийската мафия да работи“?  Естествено, голямата камбана за тревога удари самият министър-председател Бойко Борисов. Още в началото на предизборната кампания той предупреди: „Над 3 милиона стоят на 50 км оттук. Няма Гранична полиция, която да се справи с няколко милиона мигранти, още повече в Европа, където правата на човека, НПО-та наблюдават всяко едно наше действие.  Затова Турция трябва да остане стратегически партньор на Европа.“

България не е залята с бежанци

Доколко основателни, обаче са подобни страхове? Отговор на въпроса с цифри и факти даде не друг, а зам.-министърът на вътрешните работи Филип Гунев. В интервю за централен всекидневник /“24 часа“/ тези дни той посочи, че до септември в страната са били задържани 2653 мигранти, като през миналата 2015 година те са били два пъти повече. Заместник-вътрешният министър призна, че центровете в страната са пълни, но допълни, че те са били така и през 2013 и 2014 година. За 4 години молбите за статут на бежанци са били 60 хиляди, като под 1000 човека са останали в България. „Ние сме транзитна държава“, посочи г-н Гунев и заявяви: „Някои от кандидатите за президент не познават фактите или ги изкривяват за да се заиграват със страховете на хората. България не е залята с бежанци“. И доколкото държавният глава действително няма правомощия по охраната на границите, заместник-вътрешният министър предложи предизборните дискусии да се насочат към темата за инеграцията на бежанците и възможностите за лобиране на бъдещия президент пред онези държави, които не приемат, че охраната на външните граници на ЕС е приоритетна задача.

На този фон възникват въпросите какво печелят българските  политици от създаването на мигрантска психоза? И кого в крайна сметка обслужва подобен начин за игра със страховете на хората?

Разиграване на мигрантската карта

Журналистката от сайта „Маргиналия“ и правозащитничка Светла Енчева е убедена, че целта на тази пропаганда  е българското общество да е в постоянна „бойна готовност“ за отбрана срещу нашествениците отвън, а предупреждението за надвисналата опасност се „развява“ от почти всички кандидат-президенти. „С изключение на един, който все пак обърна внимание, че човешките права също имат значение, допълва Енчева и продъжава:  „Тази тема, заедно с ромската, която също се експлоатира преди избори, се използват доста успешно за отвличане на вниманието от сериозните проблеми и от липсата на дебат върху тях. А такива, например, са европейската ориентация на страната, ширещата се тежка корупция, липсата на съдебна реформа“, казва пред Дойче Веле Светла Енчева.

Юристът и доброволец, който работи с бежанци, Борислав Димитров споменава за 3-те години, през които власти и медии  непрекъснато са заплашвали българите как бежанската вълна ще ги залее. „Отделен е въпроса, дали такава вълна все пак има потенциал, но засега тя не е реална и ние все още я очакваме. А през този период, както помним,  фалира КТБ, излязоха наяве купища факти за тежки зависимости в съдебната система, случиха се редица други остри скандали. Аз не знам кой от протестиращите срещу нелегалните мигранти е бил повлиян от тях толкова, колкото от всички други проблеми през тези години?“, иронично пита юристът и обобщава: „Разиграването на картата с мигрантите е отклоняване на обществото от нелицеприятните теми, които политическите играчи в България не желаят да обсъждат. И това се вижда отвсякъде !“

Обречени на пропаганда

Борислав Димитров смята, че с целенасочената пропаганда и дезинформация около надвисналото мигрантско цунами, управляващи и опозиция в страната са успели да пречупят  темата през призмата на националната сигурност и са я превърнали в основна и водеща. „Днес фактите са толкова подменени и дебата е така изопачен, че друга гледна точка за миграционната вълна вече не съществува. Така самите политици и безкритичните медии сами се превърнаха в заложници на сътвореното от тях. Вече е създаден образът на врага, който напира да ни завладее и всички сега са принудени да говорят колко опасен е той. Представете си как след такава 3-годишна обработка някой  кандидат-президент ще говори хуманно, правозащитно, ще се основава на факти и на реални данни? Той ще бъде обречен на тези избори и няма как да получи електорална подкрепа“, коментира пред Дойче Веле юристът Димитров.

„А когато сняг забръска“ ?

Журналистката Светла Енчева хвърля  и поглед върху ситуацията отвъд президентските избори на фона на предстоящата зима. „Проблемите не са един и два, местата за настаняване на хората, които търсят убежище са малко и те са насочвани към т.нар. „затворени центрове“, които са равносилни на затвор. А тези хора са дошли да търсят убежище у нас и по този начин те биват вторично травматизирани. В центровете от „отворен тип“ условията за живот са лоши, съществува опасността от болести и епидемии. Не се полагат усилия бежанските деца да бъдат интегрирани в образователната система, много малко от тях въобще тръгват на училище“, казва правозащитничката.

Борислав Димитров от своя страна допълва, че работеща интеграционна система за бежанците липсва. „След като им бъде даден статут на бежанци, те биват изхвърляни от центровете и буквално остават на улицата. За тях няма езикови курсове, няма посредничество за търсене на работа, те са без ориентация, без посредничество за намиране на покрив над главата. Просто държавата им показва вратата с думите: „Оправяйте се сами!“. А в подобно отношение на властите наистина се съдържа сериозна заплаха за националната сигурност в крайна сметка“, отбелязва Борислав Димитров.

„Аз съм българче“

И все пак за каква интеграция на хора от чужда култура може да се говори, след като вече десетилетия България не е в състояние да интегрира собствените си роми в тяхната собствена родина?

„В случая става въпрос почти за едно и също нещо, е убедена Светла Енчева. Интеграцията се получава, когато приемеш другия за равен са себе си, когато се убедиш, че той може също да ти даде нещо, че притежава някакви знания и умения, които могат да бъдат полезни на всички. Както и когато си дадеш сметка с какво тези хора са ощетени и как могат да бъдат подпомогнати за да дадат онова, на което са способни“.  Тя дава за пример състоялия се през септември в град Дортмунд 3-ти международен фестивал на ромската култура „Джелем-джелем“ и оценява жеста на германската държава да признае тази култура като подпомага този фестивал. Журналистката си спомня за свой репортаж, в който е разговаряла с  тиинейджър-бежанец от Сирия. На въпрос дали в българското училище някой  се интересува за неговата култура, за знанията му, за родната му страна, момчето отговорило: “Не, никой не ме пита и никой не се интересува за всичко това. Единствено важното  е аз да декламирам наизуст стихотворението „Аз съм българче“.  Правозащитничката констатира, че ние българите гледаме на бежанците като на хора, на които нещо трябва само да се дава, и които не са способни за нищо. „Това е погрешно. Трудностите у нас ги поставят в ситуация на безпомощност, а те самите далеч не са безпомощни хора“, заключава Светла Енчева.