18.11.2015

Едно от опасните последствия на терористичните атаки в Париж се оказа пробуждането на забравеното чувство за мъст сред гражданите на Европа. Драстичното засилване на мерките за сигурност и практическото „запечатване“ на границите на редица държави след атентатите недвусмислено показа, че досегашната политика на „отворени врати“ е възможно да се окаже една от жертвите на нападенията и изостреният гняв на европейците е възможно да се фокусира върху най-видимия и уязвим дразнител – бежанците и мигрантите. Неслучайно първите призиви на френския президент Оланд и председателят на ЕК Юнкер още в неделя бяха да не се допусне смесване на различните категории хора, които идват в Европа. „Онзи, който носи отговорността за нападенията в Париж не може да бъде поставян наравно с бежанците, търсещите убежище и хората, напуснали родните си места. Такъв човек е престъпник, а не бежанец“, изтъкна пред депутатите в ЕП Жан Клод-Юнкер. Непосредствено след нападенията в Париж германският вътрешен министър Томас де Мезиер също отбеляза пред журналисти в Берлин, че „начинът по който се справяме с бежанската криза по никакъв начин не трябва да се свързва с начините за борба срещу тероризма“.

А „домораслият тероризъм“?

Това, че заедно с вълните бежанци в Европа влизат и хора, които ненавиждат западната цивилизация, е неоспорим факт, макар че тяхното проникване на континента е отговорност по-скоро на европейските и специалните служби на отделните държави. Не по-малко опасно обаче е явлението наречено „доморасъл тероризъм“, което от години е проблем не само за Франция, но и за доста други европейски държави. Да припомним: атаките през юли 2005 г. в Лондон, при които загинаха 25 човека, бяха осъществени от четирима терористи, трима от които са били родени във Великобритания, а единият е живял в тази страна от години. Нападатели срещу редакцията на Шарли Абдо и еврейският супермаркет в Париж през януари бяха трима родени в Париж френски граждани от алжирски произход. Сега се оказва, че идентифицираните до този момент извършители на най-новите самоубийствени атаки във френската столица са по-скоро свързани с Франция и Белгия, отколкото със Сирия, Ирак или Либия.

Повторение на грешките от миналия век

Все пак в отговор на случилото се в центъра на Европа тези дни започва да се очертава поредния европейски риск – опасността от погроми срещу бежанците и мигрантите. Най-сериозната потенциална опасност е, че в тях могат да се включат не само всякакъв вид крайни националисти, екстремисти, неонацисти, но и уплашени и разгневени обикновени граждани. Възниква въпроса – възможно ли е ново радикализиране на Стария континент, което да го върне в страховитите 30-те и 40-те години на миналия век?

Директорката на българския офис на Европейският съвет за външна политика Весела Чернева се опасява, че зрелостта на едно общество по някакъв свой начин може да се окаже циклична, а не константна величина и обществата да започнат да забравят колко зрели са били досега и да се насочат към повторение на своите грешки. „Много се надявам като цяло зрелостта на европейците да се окаже по-силна от този първичен инстинкт да се тръгва срещу другия, който „може би е“, или „има само някаква вероятност“ да е част от терористична мрежа. Затова е нужно да направим разликата между бежанци, икономически мигранти и терористи. Това са три съвсем различни категории и това го видяхме от атентите в Париж и преди тях срещу вестника Шарли Абдо“, каза пред ДВ Весела Чернева. Нейният колега-политолог Вит Новотни, анализатор в Центъра за европейски изследвания Вилфрид Мартенс, смята от своя страна, че политиците от европейския елит и най-вече онези, които сега са във властта, следва да се въздържат от послания, насаждащи омраза срещу мигрантите. „Искрено се надявам, че европейските политически партии са готови да поемат това важно предизвикателство“, каза пред ДВ представителят на изследователския център на ЕНП в Брюксел Новотни от Чехия.

Страховете на християнска Сърбия

Никола Ковачевич, юридически съветник в Центъра за човешки права в Белград е убеден, че след атентатите в Париж крайно десните и леви формации, както и неонацистките движения неизбежно започват да се разрастват. „В Сърбия много от тези партии видимо набират популярност, макар че правителството ги държи под око“, признава Ковачевич пред ДВ. „Да, сръбските граждани си дават ясна сметка, че става въпрос за възможни пробиви в сигурността, за заплахи от терористични нападения. Дори повече, ние сме християнска държава и мнозина се опасяват, че нашите религиозни ценности също могат да изпаднат в риск от вълните бежанци и мигранти от мюсюлманския свят. Аз обаче смятам, че с подходящи аргументи може успешно да се отговори на тези страхове. И още – ако бежанската вълна бъде овладяна по правилния начин, Сърбия може да се възползва от миграцията икономически и за засилване на етно-културното разнообразие. В крайна сметка това може да ни помогне да станем членка на ЕС“, е убеден белградският правозащитник.

Хабитатът на дивата свиня

Една от най-големите трудности в България е настроението на населението срещу бежанците, което естествено ще се засили след най-новите атентати в Париж. Тези дни медиите се изпълниха с подробности как генерал и бивш главен секретар на МВР успял да залови по време на лов 34 афганистанци, пресекли нелегално българо-турската граница. В печата генералът намеква многозначително, че бегълците били като „струговани, атлетични“, но не обяснява защо тези заподозряни като подготвени физически терористи уплашени са чакали някой да ги открие в българските храсталаци и съвсем доброволно са се предали, като са налягали по земята, ужасени от чифтето на ловджията-герой. Подобни подробности обаче едва ли имат значение за българската публика, която хем е доволна, че потенциалната „опасност“ в зародиш от обикновен ловец-генерал, хем е получила ободрителната доза ксенофобски адреналин. Най-разтърсващи в този случай са думите на концесионера на ловното поле Осман баир, където се е разиграла случката с мигрантите, който откровено споделя: „Ние се грижим за популацията на дива свиня, а при непрекъснатото минаване на хора се отъпкват пътеки и оставят боклуци. Така се премества хабитатът на свинята”.

„Достоен“ аргумент, след който всякакъв хуманитарен коментар е излишен.