Успоредно със скандалите, следващи всяко поредно осветяване на агенти на комунистическата ДС, напоследък в България се заговори за „тиха лустрация”.
Доколко подобен процес е в ход или става въпрос за поредна мимикрия на тоталитарните тайни служби?
Шокиращите разкрития на Комисията по досиетата през последните месеци, потвърждаващи продължаващото повсеместно присъствие на агенти на бившата ДС в ключови органи на властта в България, не можеха да не детонират някаква, макар и закъсняла с десетилетия, реакция. Ведомства като МВР и ДАНС, тежко поразени от наличието на рекорден брой агенти на тайните тоталитарни служби в редовете си, обявиха, че започват предварителни проверки за принадлежност на всички кандидати за работа в тях. Очаква се в поправките на Закона за дипломатическата служба да залегне задължителното изискване за съгласие на кандидат-дипломатите също да преминават през необходимия контрол. Подобна кадрова политика обявиха че възприемат редица министерства, а за местните и президентски избори тази есен политическите партии също поеха ангажимент да подложат своите кандидати  на скрининг за техни зависимости от репресивната машина на миналото.
Ние сме на всеки километър!
В България, след като за разлика от повечето бивши комунистически държави не бяха предприети законови мерки за отстраняването на служителите и агентите на ДС от държавната власт и други ключови служби, процесът по тяхното постепенно елиминиране от управлението се оказа дълъг, мъчителен и неефикасен. Стана ясно, че две десетилетия след промените, агентурата е не само жива, но и остава особено дееспособна, за което говорят непрекъснатите удари, които тя нанася върху имиджа на държавата във вътрешен и в международен план. Поради това, макар и на пръв поглед, от тези хора като че започнаха да се разграничават правителство, силови структури, външнополитическото ведомство, дори  и някои интелектуални среди, разтърсени от принаджелността към службите на техни високи морални авторитети в културата, изкуството, в академичната общност.
И все пак, факт  ли е вече т.нар„тиха лустрация” или тя все още остава  в сферата на  пожелателно мислене?
Обновен „пакт с Дявола”?
Възможен отговор дават фигурите, около които бушуват най-сериозните текущи скандали свързани с ДАНС, аферата с подслушванията и около планираната нова структура за борба с корупцията БОРКОР. Нека си припомним – това са сегашен шеф на митниците, „шестак” с агентурното име „Гергов”; бивш шеф на ДАНС, работил като кадрови разузнавач във Второ главно управление на ДС; настоящ държавен глава с таен псевдоним „Гоце”; кандидат за бъдещ държавен глава, действал в управление „Терор” към политическата милиция за борба с идеологическата диверсия и противодържавните прояви, понастоящем намиращ се под домашен арест; влиятелен милионер, оръжеен търговец, подвизавал се в миналото с агентурните прякори „Омуртаг” и „Пампоров”; някогашен съдържател на явочна квартира с псевдоним „Академик”, а сега натрапчива фигура в общественото пространство.
Наивници и будали?
И това са само малка част от хората, които са в основата на актуалните текущи скандали в държавата! В случая дори не става въпрос за непоклатимите ДС-колоси, които със здрава ръка продължават да направляват в „правилната посока” медийния бизнес и пропаганда, за неизменните телевизионни и радио проповедници от някогашната политическа милиция, чиито мухлясали вопли за преоценка на миналото и „демократична толерантност” продължават да въздействат с ефекта на „китайската капка”! Дори повече, на обществен дебат и сътрудничеството на интелектуалния елит с ДС, пенсиониран полковник от тайните служби си позволи да нахока, при това съвсем безнаказано под благосклонния поглед на участници от академичните среди млади изследователи за това, че нямали право да съдят онова време, тъй като тогава са били прекалено малки за са пострадали и да го помнят!
Всичко това потвърждава, уви, че надеждите за лустрация, макар „закъсняла” и „тиха” засега все още са по-скоро химера. Което не пречи да съществуват. Толерантни мечтатели и непоправими оптимисти в България винаги е имало, ще ги има и в бъдеще. И дай, Боже!