Около българският парламент е поредната протестна акция, този път на студенти, природозащитници и футболни запалянковци. Дванадесет години след събитията през 1997 година, управляващата БСП отново е сериозно притеснена от проявите на обществено недоволство.
Защо?
Още в края на миналата година социологически сондажи отчетоха необичайно  за зимата покачване на общественото напрежение в България. Държавният НЦИОМ прогнозира, че апатията и гневът на българите през следващите месеци ще растат, а икономическата и финансова криза могат да акумулират протестен вот.
Днес, след земеделските и полицейски протести, идва редът на нов, малко еклектичен сегмент от обществото, който освен студенти, включва природозащитници и …футболни запалянковци. Всички те твърдят, че протестът им не е партиен, тъй като не е организиран от политически партии, опозиция и синдикати, и за първи път за неговото осъществяване е използувано директното общуване по Интернет. Според мотивите, посочени в интернет – страницата на протеста, партии и мафия са подчинили много медии, журналисти, организации, синдикати, подслушват се  и телефони.

„Но истински свободните хора винаги намират път за обединение и действие!”, твърдят организаторите.

Всичко щеше да бъде почти убедително и логично, ако към „непартийния” протест по традиция не се бяха прикачили две чисто партийни формации с трайно сублимираща популярност – ДСБ и „Ред, законност и справедливост”, чиито лидери макар и рядко да слизат от парламентарната или медийна трибуна, не се радват на онази популярност, която биха искали да имат. Така плакатният каламбур „Ser Go Home” или „Серго – върви си”  въпреки ефектното си попадение трудно ще заблуди предимно младите протестиращи, които скандирайки

„Да изметем боклука, да започнем годината на чисто!”

едва ли имат предвид връщането в следващия парламент на омръзналите и изчерпани вече стари „кримки” от прехода.
По-важното, обаче, е друго и тъкмо то кара председателят на българския парламент Георги Пирински да говори за „обществена отрицателна енергия, фокусирана върху парламента” и за протестна „технология”, напомняща събитията от 1997 година. Под загладената пропагандно повърхност на българския „микроязовир” отдавна бушува мъртвото вълнение на общественото недоволство практически от всички и всичко в сегашното управление и властта. Повсеместната некадърност и некомпетентност, превърнала българина в европейско посмешище, повсеместната корупция и престъпност и произтичащата от тях масова бедност на хората, липсата на реална държава и държавност, довели индиректно и до газовата криза – всичко това подрива основите на българското общество, което, както призовават днес младите протестиращи „иска да живее достойно, иска отговорно управление и институции, иска спокойно бъдеще за себе си и своите деца”.
Мъртвото вълнение в морето се установява трудно, тъй като видимите му белези са малко. Неговата сила, обаче, е осезателна и тя променя релефа на дъното и на брега. Понякога и на обществото.