Все по-често в българските медии се появяват съобщения, които са предназначени да трогнат положително аудиторията – като се започне от избора на името на каракачанското кутре, което премиерът Борисов подари на своя руски колега Путин и се стигне до уреждането с ново жилище на шуменският павиан „Шмоко”.
Каква е ролята на подобен вид информации проектирани върху българските реалности?
Медийните „подсладители” далеч не са български патент. Навсякъде по света те се използуват като хуманен акцент в края на напрегната новинарска телевизионна емисия или са насочени към онази аудитория, която е безразлични към политиката и тъмните проявления на живота. Въпросните „захаринчета” могат да варират от появата на първите пролетни кокичета до рядкото раждане на хипопотамче в голяма зоологическа градина като почти безотказно предизвикват милозливи емоции на елементарно равнище пред красивата страна на битието.
В България, например, в същия ден, в който парламента гласува доверие на сегашния кабинет, проправителствен всекидневник разнежи читателите си с историята за невероятния късмет на „най-известният павиан в държавата”  и талисман на шуменския зоокът  Шмоко. След жилищна драма с маломерната си клетка мъжката маймуна била настанена в телен „мезонет” от 45 квадрата, обзаведен с клон за катерене и люлка, осигурени от местни общинари и бизнесмени. Наистина трогателно, на фона на прокрадващите се съобщения за все повече бездомници и бедняци, открити вкочанени от студ в трафопостове и мазета, без да срещат ничие внимание и съчувствие…
Човек за човека е вълк?
Или друг подобен разнежващ инцидент съобщен наскоро от  БТА. По сигнал от дружеството за защита на животните екипи на електрическата компания ЧЕЗ организирали акция по спасяването на малки кученца в София. Кутретата били извадени от електроразпределителна станция  след кратко изключване на напрежението и били предадени невредими на загрижените активисти. В съобщението на държавната телеграфна агенция се допълва, че през миналата година ЧЕЗ били монтирали 541метални платформи за щъркелови гнезда по нейните електрически стълбове, а други точно 800 гнезда били регистрирани за наблюдение и „обезопасяване, при възникване на необходимост”. Вечатляващо хуманно поведение на иначе силно недолюбваната в България фирма, нали? А това, че през седмицата в Дупница бездомни песове са оглозгали жив човек край гробището на града, след което са разнасяли крайниците му по градските улици, следваше да бъде възприето от аудиторията като нищо повече от проява на лош медиен вкус.
„Кучешко сърце” по Булгаков
Ами умилителната история с каракачанското кутре, което в края на миналата година премиерът Борисов подари на своя руски колега Путин? То не бяха емоции след съвместната им пресконференция в София, не бяха предложения по Интернет за името на симпатичния четрикрак подарък, който впоследствие беше кръстен Бафи, а не Балкан, не бяха и изчерпателни тв-репортажи за луксозното битие на българското кученце в Русия и отношенията му с черната лабрадорка Кони на руския премиер! По същото време, обаче, социални работници във Варна, Добрич, Хасково сигнализираха за десетки случаи на домашно насилие над малолетни в своите райони, а БХК тъкмо беше констатирал, че за 10 години в домовете за деца с увреждания е имало над 200 смъртни случая причинени от глад, предотвратими болести, студ и недостатъчни грижи. И какво от това? Нищо, за бликащите от купони, пошлост и чалга местни медии и за ПР-зависимите държавни органи.
В крайна сметка след като животът в България и без това е толкова мизерен, защо веселяшките телевизии, радиа и вестници да го правят още по-неприятен? Пример в тази посока на разсъждения даде световно неизвестна депутатка от ДПС, която издаде лично „изстрадан” наръчник за сваляне на излишни килограми, донесъл й  тези дни неподозирано голяма медийна и парламентарна популярност. Разбира се, на фона на недохранените човешки същества в домовете за изоставени дечица…