В началото на септември, когато приключва туристическия сезон и започва новата учебна година, десетки хиляди български и чуждестранни автомобилисти отново попадат на бойното поле, каквото са българските пътища.
Предварително ли е загубена битката върху четирите колела?
В средата на август българският премиер Бойко Борисов изпусна медийно искрения вопъл: „Ако това правителство беше по времето на излишъците, аз щях да залея с асфалт тази държава и въпреки всичко ще го направя!”. По същото време началникът на КАТ обяви, че най-малко 150 хиляди шофьори предстои да останат без книжки тази есен поради заснети с камера нарушения за превишена скорост. Между двете изявления, естествено, на пръв поглед няма никаква връзка, тъй като онези с превишената скорост, сред които и доста чужденци-смелчаци, едва ли са допуснали нарушението по пътищата, които българският премиер мечтае да залее с асфалт. Просто защото подобна ситуация е технически е невъзможна. Освен това навсякъде, където българските пътища днес са в по-жалко състояние от надупчените от бомбардировките шосета в Европа през първите дни след края на Втората световна война, пътната полиция не поставя камери – просто е излишно.
“I have a dream !”
И все пак между голямата „асфалтова” мечта на г-н Борисов и нарушенията има нещо общо. При това скрито някъде дълбоко в местната национална психика, описана от Елин Пелин в неговия казусен разказ „Андрешко”.
Известно се, че от близо 19-те хиляди километра пътища в България, една трета са в трагично състояние. От тази ситуация, обаче, се печелят добри пари. Според сведения в печата, дори ако някой се опита да запълни кратерите по шосетата около София и големите градове за да ги обезопаси, местните авто-сервизаджии, гумаджии, продавачи на резервни части, фелдшери от частни амбулатории и хотелиери тутакси ще пристигнат сами с кирки и лопати, за да ги изровят отново. Дори повече, ще направят всичко възможно случайните знаци за сигнализиране на опасните участъци да изчезват безследно! Колкото повече повредени автомобили, спукани гуми и човешки глави, толкова по добър е крайпътният бизнес, особено в тъмните нощи, когато и цените на „услугите” скачат до небето!
Крадци или мародери?
Неотдавна столичен всекидневник съобщи, че пътя за Божурище край София се е превърнал в златна мина за местните ромски банди, които чакат някой да хлътне в изкопаните от тях ями и докато шофьора се суети около повредената си кола, тя бива надлежно „облекчавана” от по-ценните вещи. Е, някои пострадали наивници се опитват да съдят общините за немаркирани дълбоки пътни ями или да прехвърлят това занимание на застрахователите, но успехът е съмнителен. В началото на август нещастно семейство наистина осъди държавата да плати обезщетение от 80 хиляди евро за гибелта на своя шест годишен син, починал от счупен прешлен при неизбежно преобръщане на колата им в огромна 6-метрова пътна яма, но агенцията „Пътна инфраструктура” вече се закани, че ще обжалва присъдата и вероятността тя да бъде отменена е голяма.
Както става ясно, дребният и среден бизнес, от които се очаква да издърпат България от кризата, както и правителството, което трябва „да бръкне” в бюджета, едва ли имат пряк интерес от ремонта на националната пътна мрежа. Затова идеята за заливането на цялата държава с асфалт придобива автентичния, почти реално-страховит, смисъл. Който вероятно отговаря на нечии интереси.