Кампанията за предстоящите на 5 юли парламентарни избори в България преминава необичайно вяло и неубедително, а основните политически сили все повече заменят дебата около изборните си платформи със сметки за бъдещото управление.
Малко повече от две седмици преди парламентарния вот сериозно обърканите български избиратели получават от своите политици повече информация по въпросите „кой, без кого и защо?” отколкото отговори на екзистенциалното в условията на надигащата се политическа и вилнееща вече икономическа криза питане „какво, как и докога?”. Този етап от кампанията може да се характеризира със перифраза от заглавието на знаменития роман на Ремарк „На българския изборен фронт – нищо ново”, като, естествено, не се вземат насериозно обичайните словесни престрелки между лидерите на основните претенденти – ГЕРБ и БСП, които този път прогърмяха над родния на столичния кмет гр.Банкя.
Дали причина за ниския кампаниен градус са поуките от наскоро преминалия евровот, липсата на убедителни послания или други тайни тактики, със сигурност ще стане ясно още на 6 юли, но засега освен на летните бури, българите са подложени на ударите на кризата и на тревогата от пълната неяснота какво предстои, как следва да се действа и докога икономическото бедствие ще продължи. Основните послания в надпреварата са не кои ще са бъдещите коалиционни партньори, а кой с кого никога не би се коалирал. Нещо, което само по себе си,

малко интересува над 3-те милиона много бедни българи,

които се очаква да застанат пред избирателните урни на 5 юли.
Една от упорито лансираните хипотези през последните дни е свързана със съставянето на бъдещо дясноцентристко правителство, оглавено от високопоставени в европейските и световни икономически институции български експерти и попълнено по квотен принцип от представители на ГЕРБ, на все още „Синята коалиция”, на НДСВ и някои малки десни партии. Този експертен екип би трябвало да предприеме най-неотложните мерки срещу кризата, както и да подготви неизбежните, според все повече наблюдатели, втори парламентарни избори в късната есен или през идната пролет. Тогава, със значително съхранен финансов ресурс от сегашната кампания и при основно променена политико-икономическа обстановка, начело на управлението ще застане

силния еднопартиен кабинет на победителя във втория вот.

Подобен сценарий, обаче, не отговаря на въпроси, като как ще се отрази една дълга политическа нестабилност върху най-проблемната европейска страна като България? Какво ще бъде отношението на „машината за гласуване”, както наричат ДПС, които на всяка цена настояват за участие във властта? На какви позиции би застанала очертаващата се остро опозиционна левица, която успя в края на мандата да заложи своите кадрови „минни полета”  на ключови постове в държавното управление, икономиката, силовите ведомства и медиите?
На този етап, естествено, никой не гледа толкова напред, а най-малко това правят местните политици. Сега те осмислят по своему знаменитата реплика на лидера на ДПС Ахмед Доган, който във Варна тези дни им припомни: „ Урната дава власт, но и отнема власт. На самотек не може да се остави”.  И действат, естествено. Кой както може и знае…