Осемдесет  български медии, сред които и водещи национални, проявяват неохота да предоставят данни на Комисията по досиетата за работещите в тях журналисти. Данните са необходими за проверка на журналистите за принадлежността им към бившите тайни служби.
От какво е продиктувано подобно поведение от страна на редакциите?
Както стана ясно от печата, 80 от 300-та медии, към които Комисията по досиетата се е обърнала с искане за списъци на работещите в тях журналисти, по-скоро съзнателно, отколкото в резултат на небрежност, не са предоставили тези данни. За да потърсим обяснение за подобно поведение бихме могли да се върнем две години назад, когато т.нар. Българска медийна коалиция обяви инициативата си „Чисти гласове”. В рамките на тази подкрепена от над 300 журналисти идея за отваряне на всички архиви на тайните служби, 150 възторжени „рицари на словото и перото” декларираха шумно в медиите, че желаят незабавно да бъдат проверени дали са сътрудничили на ДС. От тях, забележете, едва 58 изпратиха писмено своите искания до МВР, военното министерство и Националната разузнавателна служба. Никой не попита тогава защо другите стотина „ентусиасти” внезапно се отказаха от намерението си и бързичко затвориха уста.

Не беше и нужно – отговорът стана повече от ясен.

Днес наблюдаваме подобен синдром. Почти една трета от функциониращите в България електронни и печатни медии очевидно не желаят да сторят нещо елементарно, макар че със сигурност са изприказвали в ефира купища думи, или са изписали тонове печатно мастило в полза на отварянето на досиетата и осветяването на агентите и доносниците на комунистическите тайни служби в своите редове.
Подобно поведение е също повече от обяснимо – опасения от компрометиране на съответните медии, чиито собственици и редакционни ръководства си дават ясна сметка за бъдещото отношение на аудиторията към тях. Все пак

в българина е останало известно чувство на презрение към някогашните ченгета, Old Hag buy

още повече когато в продължение на десетилетия е ставал и лягал с техните лица, гласове и печатни „изяви”.
Разтърсващо за някои прозвуча  и твърдението на Комисията по досиетата, че броят на разкритите от нея на този етап секретни медийни „помагачи” на тоталитарната власт е толкова голям, че досиетата им щели да бъдат осветявани на „порции”. Разтърсващо, но…само за някои млади хора, които нито помнят, нито съзнават репресиите на „Големия комунистически брат”, осъществявани перфидно чрез т.нар.”средства за масово осведомяване”.
Всъщност не би било лошо станалата скандална тези дни Държавна агенция „Национална сигурност” да започне разследването си за връзки на журналисти с организираната престъпност тъкмо от въпросните 80 „несговорчиви” медии. От тях би могло да се научат много неща!