По повод първата годишнина от управлението на ГЕРБ и празникът наМВР, премиерът Бойко Борисов обяви, че „българския народ най-леко преминава през кризата” поради ниските данъци в страната.
Ако се дотътрите до онкологията с гипсирани крака, много бързо ще си кажете: „Късметлия съм, нищо ми няма, много съм добре!”. Което едва ли ще улесни катеренето ви по стълбището или ползуването на тоалетната, например, но оглеждайки се наоколо, вие мигом ще заживеете с мисълта, че животът е прекрасен и перспективата ви в него е оптимистична.
Когато по юбилеен повод, а и без повод, управляващите внушават, че преминавате през икономическата рецесия леко и безпроблемно, и дори повече, че още преди няколко месеца икономическият катаклизъм в България вече е отшумял, макар и за кратко вие попадате в онази елейна хипноза, която комунистическите шамани майсторски практикуваха повече от половин век и в която продължават да се намират неподозирано голям брой българи 20 години след прехода.

Презареждане?

Щом в почти четиригодишната доказано най-бедна европейска членка България властта си „мери” успехите със своите бедстващи икономически в момента европейски съседки и щом дори проправителствените медии истерично тръбят „Храним гърци и румънци!” или „Гърци ни изядоха сиренето и хляба!”, това подсказва, че не чипа, а старата полупроводникова платка от „Правец” на местните „европейски” управници продължава традиционно да дефектира, когато стане въпрос за европейска солидарност, пазарна икономика и обикновен капитализъм.
А камшиците на кризата, всъщност, не удрят „благоденстващият” българин само в драстичното и необяснимо засега повишаване на тока и  природния газ, които вече помпат инфлацията, не плющят единствено по гърба на явните и скрити безработни, чийто брой значително надхвърля официалните десетина процента, не дамгосват  не „кризисното”, а хроничното недофинансиране на общини, инфраструктура, промишлено производство, здравеопазване, култура. Камшиците продължават да осакатяват през този най-лек, според премиера, „воайаж през кризата”, и бъдещето на нацията.

Честит рожден ден, кабинет!

Единствено демографския срив ли е причина повече от половината българи никога да не са попадали в Интернет-пространството, че близо 30 на сто от населението не е прочело нито една книга през последната година, че същия процент ученици остават напълно неграмотни, защото поради немотия на родителите отпадат от училище, а много от останалите, според европейски изследвания, са полуграмотни в резултат на слабото образование? Как ще излязат от окото на кризата хронично болните, които не могат да си позволят прескъпите  и дефицитни лекарства и които тези дни предупредиха, че ще търсят убежище в европейските посолства в София с убеждението, че в родината си са подложени на геноцид?
Отговори няма. А и не са нужни. По-важно сега е българинът да притвори очи срещу юлското слънце и да се радва! На „непоносимата лекота”  на… кризата. По Кундера, естествено.