Практиката политици да оказват натиск върху медиите или просто да флиртуват с тях  обикновено предизвиква шумни скандали по света, които обикновено водят до съсипване на старателно изграждани реномета, а често и до оставки от високи постове. В България ситуацията е диаметрално противоположна –медиите с малки изключения ухажват своите политици, а интимните отношения помежду им се приемат като нормални. Защо в този неприличен танц на „четвъртата” с останалите власти ролите са разменени?
Новата година не започна добре за германският президент Кристиян Вулф. Под натиска на пресата и общественото мнение той трябваше да признае от тв-екран, че обаждането му до главния редактор на в.”Билд” за предотвратяване на публикация за взет изгодно жилищен заем е било „груба грешка”, за която трябваше да поднесе своите извинения. По този повод шефът на борда на Международния прес институт /IPI/ във Виена Карл-Ойген Еберле в специална декларация по случая заяви: „Всеки, който се опитва чрез използуването на личен контакт с главен редактор да дава насоки за работата на новинарите, заплашва безпристрастността и независимостта на журналистите. Един президент би трябвало да признава и уважава всичко това”.
Медиен гулаш и лондонски боби-та
Още по-зле следпразнично тръгнаха нещата с новата унгарска конституция. Освен редицата недемократични промени в нея,  министър-председателят Виктор Орбан и неговата управляваща партия Фидес наложиха и строг контрол над държавните медии, довел до масови уволнения,  принудително пенсиониране на „непослушни” журналисти и затваряне на единственото останало опозиционно радио в страната. Което предизвика недоволство и масови протести сред унгарците. Тежки упреци тези дни понесе и лондонската полиция. В доклад свързан с незаконните практики на вестникарската империя на Мърдок парламентарната експертка Елизабет Филкин посъветва британските „боби”-та да прекратят близките си отношения с медиите и ги предупреди да се пазят от „флиртуващи журналисти”, които се опитвали да ги напиват за да получат интересни истории. Филкин цитира  и сведения за полицаи, които си позволявали да дават информация /представете си!/  на журналисти срещу заплащане, а други били просто „омаяни” от тръпката, че разговарят с репортер/к/и.
Танци по никое време
Всичко това изглежда като розов захарен памук на фона на медийната ситуация в България, където подобни събития отдавна предизвикват единствено иронична усмивка докато повечето образни, ефирни и печатни представителки на „четвъртата власт” с изгарящо нетърпение очакват поредната покана за танц с най-влиятелните фигури от управлението. Вече трета година конфликти или разногласия между двойките на публичния дансинг напълно  липсват и всекидневно от телевизора,  радиото или по страниците на печата се демонстрират синхронизираните окончателно стъпки на танцьорите  и техните еротични чупки в кръста. Естествено има и по-слаби, обикновено млади, изпълнители или участници с несъвършено още чувство  за ритъм, но те стават все по-малко и по-незначителни. Просто българската традиция е такава – на политическия дансинг управляващите винаги да се радват на сговорчиви и дащни медийни партньори. И по комунистическо време, когато единствените държавни телевизия и радио, подобно на изкъсо контролираните няколко вестници и списания, потропваха страхливото хорце с Първия държавен и партиен ръководител, и след 1989-та, когато телевизията вървеше „винаги с победителите”, а медийните танцьори все пак следваше да бъдат „нахранени”, та до днес, когато иначе отруденият Премиер сутрин успява да обиколи всички възможни и невъзможни тв-студиа, а после пред някоя ремонтирана детска градина или пътна отсечка да завърти в шеметен словесен валс пред камери и микрофони  щастливото ято  репортерки с грейнали очи. Които културологът Александър Кьосев още през 2004 година в свое есе нарече ласкаво „Момиченца”…
Огледалце, огледалце…
Видно е, че неприличните танци между медии и власт обикновено са своеобразен вертикален израз на хоризонтално желание, а то рано или късно, не може да не създаде своите плодове. Още през 2006 година американският посланик в София Джон Байърли докладва на началниците си отвъд океана: „Борисов изгради PR машина, която му спечели подкрепа във всички възрастови и социални групи. Журналистите споделят в частни разговори, че Борисов плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва тези, които пишат негативни репортажи”. Три години по-късно, през 2009-та, неговата колежка  Нанси Макълдауни, предава от София: „Българските медии са силно манипулирани и все повече концентрирани в ръцете на няколко души. Репортери и издатели приемат подкупи за да пишат различни материали, да печатат пропаганда под формата на новини и съответно да не печатат информация, която спонсорите им не одобряват”.  Сегашният американски посланик Джеймс Уорлик от своя страна споделя публично почти на ухо: „Както един бивш високопоставен български служител ми каза, консолидирането на медиите в България е “мръсна симбиоза” между медиите, бизнес интересите и правителствения контрол над публичната информация”.
Танци до зори!
В докладите на Държавния департамент на САЩ и на правозащитната организация  „Репортери без граници” постоянно се говори за тревожната липса на пари и морал в българските медии, а директорът на европейския клон на организацията Оливие Базил отбеляза миналото лято в София: „Каквито и да са политическите тенденции, като цяло отношението на управляващата класа към медиите все още носи отпечатъка на комунистическото минало. Много политици оказват натиск, заплахи и извършват дори манипулации спрямо медиите. В страната съществува и поръчкова журналистика, което е видно от скъпите автомобили, в които се возят някои нейни представители.”
Което показва, че всъщност „купонът” просто продължава. И „мръсните” танци също! Както когато неотдавна централен български всекидневник задъхан от щастие информира в хрониката си: „Премиерът дойде на гости в редакцията на „Х” за да поздрави новата главна редакторка „Y”. Той бе посрещнат от президента на Издателския борд „Z”. В коридора премиерът видя своя фотография отпреди 10 години и възкликна:”Я, колко съм бил млад!”.
След което вероятно e гръмнала музиката и долепените двойки отново влюбено са се понесли във вихъра на танца…