13.06.13 Идва ли краят на българския и румънски „социален туризъм” в Германия? За кого влизането в Шенген ще става все по- сериозно изпитание?
В Люксембург германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих обяви, че страната му ще предприеме твърди мерки за пресичане потока бедни имигранти от България и Румъния, които под фалшив претекст се опитват да източват германските фондове за социални помощи. „Ако работите незаконно в страната, независимо как, тогава моля върнете се оттам, откъдето сте дошли!”, призова министърът пред своите европейски колеги. Сп.”Шпигел” поясни причините: мерките се предприемат след оплаквания на редица германски общини, че броят на пристигащите с помощта на организирани банди българи и румънци в тях се увеличава, те се сдобиватат с разрешителни за започване на някакъв бизнес и само след няколко месеца застават на опашката за помощи с твърдението, че бизнесът им бил неуспешен. Ханс-Петер Фридрих беше категоричен, че независимо от правото на работа и пътуване в държавите членки като граждани на ЕС, те ще бъдат изгонвани от неговата страна и дори ще им бъде забранено да се връщат в Германия за определен период от време. От своя страна германската ДПА цитира кмета на половинмилионния Дуисбург Сьорен Линк, който поясниа, че към досега заселилите се над 7000 българи и румънци в периферията на неговия град, всеки месец се присъединяват по 200 нови техни сънародници.
Проверката като майка на доверието
През миналия месец федералната статистическа служба „Дестатис” постави българите на трето място /след поляци и румънци/ в класацията на най-многобройните нови имигранти в Германия за миналата година, а електронното издание „Ню Юръп”, позовавайки се на официалната германска статистика, посочи и точната им бройка – 7000 човека. Едва ли някой се съмнява, че експедитивната германска полиция лесно ще експулсира повечето от тях, но любопитния въпрос е как ще бъде предотвратено обратното им връщане в страната, което е обичайна практика? Краткият отговор на Ханс-Петер Фридрих е: „Чрез внезапни полицейски проверки”. Да, обаче още през 1997 година контролът в Шенгенската зона е премахнат, което означава, че на германската граница не би трябвало да се осъществява граничен контрол.
„Фейсконтрол” за източноевропейци?
Тогава? Неотдавна на въпрос информационната агенция „Интерпрессървис” каква е разликата между граничната и вътрешната национална проверка, германското вътрешно министерство отговори: „Проверката на отделни пътници вътре в германска територия не се свързва с акта на преминаване на шенгенската граница, а служи за предотвратяване на незаконното влизане в страната и се мотивира от конкретната обстановка, познанията и опита на отделния контролиращ офицер”. Така веднага след като прекосите белгийско-германската граница с влак, да речем, по преценка на дежурния полицай документите ви могат да бъдат проверени в купето и в случай на най-малко съмнение със сигурност ще бъдете свален за справка. На подобен контрол подлежат и преминалите шенгенската граница с автомобил. Така според европейските изисквания проверката е законна и единствената й колизия е с духа на Шенген, който визира напълно свободното движение в зоната.
Мълнии около Шенген
Дори повече. Доколкото Германия трябва тепърва да представи доказателства, че има проблеми с източноевропейските имигранти и те действително злоупотребяват с нейната щедра социална система, ЕК предвижда включването инспектори, които да следят за спазването на правилата в Шенгенската зона чрез внезапни проверки за пресичане на незаконния граничен контрол от страна на националните власти по вътрешните граници на пространството. Неслучайно испанският вътрешен министър Хорхе Фернандес Диас припомни в Люксембург, че „Шенгенското споразумение и преди всичко свободното движение на хора, е част от ДНК-то в генетичния код на ЕС”. На различно мнение, обаче, са някои депутати от ЕП. Според членове на евроскептичната група „Европа за свобода и демокрация” т.нар.”социални туристи” злоупотребяват с правото на свободно движение и Шенген работи само ако границите могат да бъдат възстановявани и нарушителите могат да бъдат експулсирани. На дебатите в Страсбург вчера британски депутат от споменатата група стигна и по-далеч с твърдението, че „Шенген е бедствие за нормалните хора и огромен социален проблем”.
Кое становище ще натежи повече върху този остър спор ще се реши до голяма степен от възможностите България и Румъния да ограничат изходящите потоци от свои граждани след окончателното отваряне за тях на европейския трудов пазар през 2014.
Което при сегашното икономическо дередже на двете съседки изглежда по-скоро „мисия невъзможна”.