26.04.16

“Не съм толкова слабоумен да ходя да грабя хората и да се снимам и после да се качвам във Фейсбук. Клипът имаше друг ефект, който се постигна“. Това обяви по телевизията “преследвачът на мигранти“ Перата от Бургас.  Намиращият се под домашен арест граничар-самодеец поясни от екрана, че целта на неговите селфита била съвършено друга. Просто самозаснетите акции по тръшкане на мигрантите на земята, гаврите с тях и заплашителните крясъци на език, който снимача смята за английски, били видите ли, негов целенасочен пропаганден ход. При това изчислен така, че след като бъдат показани по телевизиите и в социалните мрежи, изстъпленията да достигнат до очите и ушите на „мигрантската вълна“ и така да я възпрат в намерението й да нахлува България.

Подобна беше логиката и на Динко от Ямбол, предшественик на Перата. Той също беше заснел с телефон как арестува  с ловно чифте мигранти в Странджа, след което нескопосното му клипче тутакси обиколи световния видеообмен, а  осведомителните агенции побързаха да цитират думите му в стил Дивия Запад: „По 50 лв. на човек, някаква сума да дадат на човек, за хванат. Лично аз ще отида и тези пари, които събера от бежанците, хванатите, ще ги даря или на църква, или на дома за сираци.“

След тези получили огромна публичност в България и по света скандални прояви, социолозите от „Алфа рисърч“ констатирха, че повече от половината българи в една или друга степен одобряват действията на „гражданските патрули“.

Заразителен пример

Не толкова положителен отзвук обаче придоби телефонното селфи на 24-годишния Ангел от село Овчеполци. От него стана ясно как с едната си ръка авторът се самоснима, а с другата пребива непълнолетно ромско момче от същото село. И то защо? Заради репликата на момчето, че двамата със снимащия „са равни“. След като видеото с побоя за броени часове събра над 100 хиляди харесвания в мрежата, българската полиция побърза да направи  заключението, че Ангел от Овчеполци е имитирал откровено утвърдения вече медиен герой  Динко от Ямбол. А вече сам обект на неудържимо медийно ухажване, Ангел от своя страна обяви по телевизора, че също бил националист и въобще не изпитвал вина за стореното.

Докато заснетите собствени насилия могат да получат някакво обяснение с все по-засилващата се агресия на българина, любопитен остава ключовия въпрос поставен от Перата дали човек наистина трябва да е синтезирано слабоумен, за да качва във Фейсбук доказателства за своите дивотии и жестокости?  Както и енигмата откъде извира самочувствието на местните бабаити, които са твърдо убедени, че безобразията им ще останат безнаказани?

Отсъствие на собствено битие

Социалният антрополог Харалан Александров е категоричен, че подобен вид селфита са израз не на наличие, а на драматична липса на самочувствие. Според него медиазирането на живота, нахлуването на виртуалните мрежи във всекидневието, както и силно невротичната необходимост да присъстваш постоянно и навсякъде чрез произвеждането, изпращането и споделянето на собствени образи, показва и отсъствие на собствено битие. „Изследванията сочат, че хората в света, в който живеем и най-вече в България, са дезинтегрирани и лишени от усещането за смисъл на социалното си битие в степен, че не са сигурни  дали въобще ги има. И за да си сигурен, че те има, да си върнеш увереността, че си реален и съществуваш социално, трябва да си създадеш селфи“, казва  пред Дойче Веле Харалан Александров.

Примитивна саморазрушителност

Според социалният антрополог границите на категориите „допустимо-недопустимо“, на „приемливо-неприемливо“, вече са увеличени до степен, че всяко нещо, което изглежда по-различно и може да те покаже в някаква светлина, в която да бъдеш харесван и забелязан, е приемливо и се смята за добре дошло. „В този смисъл изключително малоумното действие да се снимаш как извършваш престъпление и след това да публикуваш изображението /а тъкмо това се случи в България  –  всички тези негодници бяха заловени защото бяха решили да публикуват своите безобразия!/, доказва до каква степен страстта да присъстваш във виртуалния и до голяма степен имагинерен свят на социалните мрежи е по-силна дори от инстинкта за самосъхранение. Да извършиш нещо брутално, жестоко и глупаво, след което по изключително безсмислен начин да се похвалиш с него доказва, че социалните мрежи и потребността, която те произвеждат, започват да имат  и разрушителен ефект. Един много сложен инструмент за комуникация с огромен капацитет за промяна и развитие, каквито са социалните мрежи, започват да се използват от примитивните индивиди за целите на разрушителността и саморазрушителността“, смята Харалан Александров.

Уродливото българско селфи

Изследователят посочва също, че  ексхибиционистично-воайорската култура далеч не е продукт само на българската простотия, тя е глобална и е характеристика на цялата постмодерна култура. „В своя български вариант обаче тази култура започва да придобива  твърде уродливи измерения. Докато другаде симулираш престиж, статус, познания и богатство, у нас симулираме обикновена дивотия и то просто, защото в умовете на някакви хора е престижно да си жесток, примитивен и да насилваш по-слабия! Скандалните селфита открояват и уголемяват някои местни културни феномени, които иначе остават невидими. За изследователи като мен те са много интересни и любопитни, но онова, което научаваме от тях за нашата култура далеч не е радостно“, признава Харалан Александров.