В поредната неделя на протести/10.03.13/, когато българската улица отказва да зачита всякакви авторитети и институции, новоизбраният патриарх Неофит ще отслужи в София молебен за помирение на народа. В състояние ли е гласът на църквата да вразуми българите? Георги Папакочев разговаря с двама познавачи на духовните дела:

Едва ли БПЦ би могла да си поставя за цел да бъде медиатор в политически спорове, но патриарх Неофит действително има уникален шанс, тъй в най-новата ни история това е първият свободно избран български патриарх със строго спазване на уставната и църковната процедура. Ако към това се добави и личният авторитет на Негово светейшество, който е обичан духовник от „гражданско тесто” макар да е извървял стриктно целия църковен път, той може да отправи послание към обществото, което да прозвучи с авторитет и да бъде чуто, смята проф.д-р Калин Янакиев, преподавател във Философския факултет на Софийския университет. Да, патриарх Неофит ще отслужи молебен, сиреч той като предстоятел на БПЦ ще помоли Бога да вразуми българския народ и  най-вероятно ще произнесе проповед. По отношение на църковния народ, църквата говори с власт, но когато тя се обръща към онези, които не са в църквата, а в България това са по-голямата част от хората,  в лицето на своя предстоятел тя по-скоро може да увещава, да осъвестява. Единението на българите сега е възможно единствено на базата на задълбочаването в собствената съвест.

Трудната българска съвест

Защото в България ние живеем или самодоволни, или разгневени и никога „себенедоволни” и „себезагрижени”. А тъкмо тези последни две неща са плод на работата на съвестта. Патриархът би могъл да осъвести хората благодарение на неговия непохабен и свеж авторитет. Общественият гняв в България е лесен, за разлика от общественото милосърдие, което ни е трудно. Трудна ни е и съвестта. Единението не може да бъде постигнато просто на базата на компромиси, а на базата на осъвестяване, е убеден проф.Калин Янакиев.

Глас камбана?

Често сме говорили, че църквата е изолирана от обществото, а и аз съм споделял подобни твърдения, признава историкът д-р Момчил Методиев, главен редактор на сп.”Християнство и култура”.  Сега съм приятно впетачлен от действията на патриарх Неофит и от стремежа му да отговори на очакванията на хората като даде и глас на църквата в тази посока. И в миналото сме били свидетели на смели изказвания на църквата в кризисни моменти, но те не са били чути от обществото. Сега за първи път посланията на църквата има възможност да бъдат разбрани. В момента важно е да се види и доколко обществото, което доскоро критикуваше църквата, е склонно да се вслуша в нейния глас. Не мога да прогнозирам, дали патриархът може да бъде посредник между политиците и гражданите, а и не съм убеден, че това трябва да е неговата роля, но съм впечатлен от изразената готовност църквата да участва в тези процеси, подчертава д-р Момчил Методиев.

Случки зад олтара

Не намирам за редно влизането на миряни в светия олтар, казва проф. Янакиев  по повод влизането на президента Плевнелиев зад олтара на катедралния храм „Св.Александър Невски” за да поздрави първи новоинтронизирания патриарх. То е разрешено само за онези миряни на които е дадено да служат в олтара най-нисшите служби. Въпросът за взаимоотношенията на църковната и светската власт обаче е принципно по-важен. Макар да са разделени, те все пак живеят в едно общество и споделят едни и същи множества. Следователно тези две власти биха могли да си сътрудничат особено в кризисни ситуации, когато авторитетът на църквата, като изхождащ от по-голяма дълбочина, би могъл да бъде от полза и за светската власт. Ако църквата има авторитет, светската власт има интерес да я търси и в момента мисля, че става точно това. Понеже в този момент авторитетът на църквата е висок, към нея са насочени определени желания. Разбира се църквата трябва да бъде много внимателна, защото тя не бива да бъде употребена от светската власт а трябва да запази своя автономен поглед върху онова, което става в обществото, смята проф.Янакиев. Убеден съм, че църквата наистина е отделена от държавата в България и това е едно от добрите неща, които се случиха в духовния живот в годините на прехода, за разлика от някои други православни държави, допълва историкът Момчил Методиев.

Изгори за да светиш?

За църквата самоубийството е тежък грях и въпреки това във варненския храм „Света Петка” се състоя опело в почит на самозапалилия се Пламен Горанов. Патриарх Неофит поясни, че ако „самоубийството е станало по причини неумишлени и целенасочени, а в момент на умопомрачение и липса на правилен разсъдък, това опело може да бъде направено”.

Според проф. Янакиев  съвременната църква не е склонна да гледа по един безапелационен начин на самоубийството както в миналото и днес тя преценява всеки конкретен случай. А и съвременната психологическа наука се е развила дотам, за да свидетелства че в повечето случаи самоубийствата стават в момент на умопомрачение, на психическа девиация или въобще са резултат на психическа болест. Така че опело може да се извърши при индивидуална преценка на духовника. Моето лично мнение за постъпката на Пламен Горанов е, че тя е неразумна, напразна и несъпоставима с тази на Ян Палах, който се замосапали в период на тоталитарен режим в тогавашна Чехословакия,  е  убеден философът. Тогава е трябвало да извършиш нещо извънредно за да бъдеш чут през стените на бетонното мълчание. Тоталитарният режим умееше да пази и медийна тайна, а днес разполагаме с криво-ляво свободни медии, с широко обществено мнение и  всичко се транслира пространството. Затова подобен акт на протест е неразумен и абсурден, заключава проф. Калин Янакиев.