14.05.13

Както можеше да се очаква, резултатите от предсрочните    избори затегнаха още по-здраво възела на политическата криза в България. Предизвикани неестествено, подготвени набързо и произведени в ненормална политическа обстановка, изборите вкараха страната в ситуация, която наблюдателите вече нарекоха патова и прогнозираха неизбежен нов вот. Причината? Основната е, че следващият парламент ще е със силно подкопана  легитимност, тъй като половината гласоподаватели не упражниха правото си на глас, а 20 на сто от гласувалите останаха без политическо представителство. Това води до съставянето на временен програмен /”сламен”/ кабинет, който да се опита да тушира общественото напрежение и да задържи някакси на повърхността затъващата българска икономика.

Реанимация на държавата

Непродуктивното, уви, упражнение по демокрация на 12 май породи и странни парадокси. За първи път в най-новата политическа история на страната спечелилата най-много гласове партия ГЕРБ  и крайната националистическа формация Атака са декларирано остракирани както от останалите две политически формации в новия парламент, така и помежду си. Фактически на този етап всеки е срещу всеки, което прави спазаряването на управленска коалиция или програмно правителство възможно единствено на теория и то при условие, че договарящите  се съгласят на безпринципни идейни и политически  компромиси. Парадоксален е и факта, че никоя от преминалите 4-процентовата бариера партии всъщност  не желае да управлява, въпреки напористите декларации за „готов кабинет”, „воля за управление” и „отговорност”  към страната. Решаването на растящите стремглаво проблеми на най-бедната и изостанала европейска държава надхвърлят значително управленските възможности на всяка от 4-те нови парламентарни партии/ а и на всичките вкупом!/  да осъществят най-необходимите  реанимационни мероприятия за връщане към живот на колабиращата държава.

Новият политически играч

Парадоксите не спират дотук. За първи път в системата на изпълнителната власт категорично навлиза прокуратурата. Нейното безпрецедентно медийно „риалити шоу” по повод скандала около скритите 350 хиляди бюлетина и откровените нападки срещу разследванията й за незаконно подслушване, бързо я поставиха в центъра на общественото внимание.  Да, именно от разследванията на държавното обвинение, основно острие на независимата съдебна власт, все повече ще зависи дали  отговорни представители на управленската върхушка ще продължават да носят марковите костюми  на политици или ще се наложи да ги заменят с раираните дрешки  на въдворените зад решетките. Неслучайно държавното обвинение се превърна в обект на мощен компроматен натиск в неясните следизборни дни, когато с решенията тя е в състояние да обърка много партийни планове и лични политически сметки. Всичко това говори, че интегритета на прокуратурата и нейната активност /или от тяхната липса!/ все повече ще определят не само балансите в управлението, но ще регулират  цялата система на държавна власт. Което фактически превръща държавното обвинение във влиятелен политически играч.

Поруганото приличие

Шокиращо парадоксален  е и друг факт. Една напълно компрометирана с грозните си политически „бракове по сметка”  и манипулативни практики медийна групировка  от години се опитва да върти на малкия си /доста дебел, при това/ пръст държавата с нейните институции, погазвайки нагло закони, етика и всякакво приличие.  И тя не спира да върши всичко това въпреки дължащото се на нея срамно реноме на българските медии, въпреки нескритата неприязън на българската аудитория, общество и професионална общност към нейните появи!

Апатия, безразличие, морална отпадналост или калкулирана неохота на властите са причина за несекващите безчинства на тези фигури? Възможен отговор е, че става дума  за поредния национален парадокс. Който, уви, е отблъскващо грозен.