Ще се стигне ли все пак до предсрочни избори? Това е позаглъхналият въпрос, който мнозина през седмицата отново започнаха да си задават.
Вариантът „предсрочни избори” като че беше изпаднал от сметките на политическите сили и то основно от плановете на българската опозиция. Аргументите – липса на време до редовния вот, съчетаването му с изборите за евродепутати, излишно харчене на средства  и, което е най – важното, отсъствие на готовност при основните играчи за властта. Доводите бяха достатъчно убедителни, за да се очаква, че водената от БСП „тристранка” ще осъществи голямата си мечта за пълен управленски мандат.
„Всуе се морите”, както би казал поетът.
Вихрите на световната финансова криза, които започнаха

да брулят най-бедната членка на ЕС още в началото на лятото

The Key video

с полуделите цени на бензина и природния газ, вече вещаят изключително тежка зима за населението, през която поскъпването на издръжката на живота ще бъде комбинирано с увеличаване на безработицата, намаляване на доходите и драстично свиване на производството с всичките последици на този факт. За обитателите на двумилионната София, приютила една трета от българските избиратели, освен традиционно набоклучена, зимата се очертава още по-мразовита за ползвателите на „безценното” парно и още по-хаотична откъм транспорт, инфраструктура и автомобилно движение.
Което дори и „глухо стенещите” столичани трудно ще понесат безропотно.
Мрачните събития от последната седмица

в потайните сараи на ДПС

неизбежно превърнаха партията на Ахмед Доган от коалиционен балансьор в „куцо политическо пате”, което ще катализира деструктивните процеси в управлението. Предстоящият конгрес на БСП вероятно също ще очертае пропастта между крилата в „столетницата”, която се лашка от скандал на скандал, и от провал на провал. Като капак ще бъдат очаквания пореден критичен доклад на ЕК идния месец, евентуалното въвеждане на нови санкции и, недай Боже, предпазна клауза в „Правосъдие и вътрешен ред”,  както и блокираните фондове от европейските пари.
От друга страна ГЕРБ на столичния кмет ще направи всичко възможно да се възползува от нарастващото напрежение за да реализира своето социологическо, засега, електорално предимство.

Едва ли по-назад ще останат и щурмоваците от „Атака”,

които бързо прехвърлиха партийната си дандания от Президентството и Съдебната палата в парламента и медиите. Политическият „ступор”, в който от години се намират формациите на традиционната десница, едва ли ще бъде преодолян напълно, но привлечени от политическия хазарт, те отново вероятно ще се пораздвижат.
И още нещо много важно за най-корумпираната европейска членка България. Едни предсрочни избори неизбежно биха минали през служебен или експертен кабинет, който да ги подготви. А в него биха влезли, за достатъчно кратко време,  представителите на всички онези кръгове и обръчи, за които толкова ни „уважават” в Европа и без които, комай, вече не можем да съществуваме.
Така че, да се готвим! Циркът може би предстои!