През седмицата Евробарометър отчете, че България се нарежда на трето място по бедност в Европа след Латвия и Румъния, а всеки трети българин се определя като беден.
И все пак населението на малката балканска държава се опитва да оцелява.

Как?
„Бедни са всеки двама, а не всеки трети българин!” – контрират форумните коментатори по Интернет заключенията на Евробарометър и цитират други неотдавнашни данни от Брюксел. Като, например, заключението на ЕК, че страната е с най-ниско конкурентноспособната икономика в ЕС, че по данни на Европейския парламент 51 на сто от българското население изпитва материални затруднения, което го превръща в най-мизерстващото на Стария континент, че според данни на правителството заради безпаричие и насилие в семейството близо 2500 българчета до три годишна възраст са изоставени от родителите си и живеят в социални домове, които всъщност са обикновени сиропиталища, че  само за миналата година броят на българите е намалял със 100 хиляди души и ако тези темпове се запазят, демографите очакват след десет години официално населението да се стопи с още един милион…

„Ври котел, казан бълбукай…”

И въпреки кризата – икономическа, социална и демографска, въпреки скъпата издръжка на живота съотнесена към санитарно ниските му доходи/ прагът на бедността за идната 2011 година вероятно ще остане неизменен със своите 105 евро на глава от населението и 120 евро минимална работна заплата!/, днешният „европейски” българин продължава да се опитва да оцелява, както може и както, всъщност, го е правил от столетия.
Още през септември навсякъде и масово се развихри вакханалията по „затварянето на буркани” със зимнина. Въпреки високите за есента цени на плодове и зеленчуци, в големите градове, по села и паланки, лумнаха дворните огньове с огромните казани за стерилизиране и към балкони и мазета потеглиха бурканите с туршии, лютеници, гювечи  и компоти, напук на всички молове и хипермаркети, които са препълнени с въпросните храни. Дори се чу, че градски пенсионерки и баби по селата заработвали допълнително, като наглеждали варенето на зимнината на по-младите и все още работещи семейства.

…само да те притежавам!

Независимо от слабата плодова реколта, производството на домашна ракия върви и тези дни с пълна пара. От самоделните казанчета църцори градусовия алкохол, който
българина нарича „домошарка”, „пукница” или „скоросмъртница” и го произвежда не само от плодове, но дори от мармалад или от евтини тунквани вафли, както съобщи неотдавна печата. Нищо чудно с очаквания  нов „рестарт” на българо-руските отношения, в местните ракиени казанчета да започнат да попадат и традиционни артикули за производство на домашната водка, като мебели, вакса за обувки и други подобни страховити суровини.

„Сървайвър” в България

За разлика от заможните европейски народи, където се шири т.нар.„култура на изобилието”, българинът исторически е създал своя „култура на сиромашията”. Тъкмо в този вид поведение на срама се крие обяснението на много от странностите, които правят впечатление на чужденците в българската битка за оцеляване. Като, например, да отглеждаш за месо зайци в мазето, защото бързо се плодят или да завъждаш хлебарки в електромера, с надеждата да прекъснат шайбата за отчитане на тока. Или да зазимиш такива количества буркани и кисело зеле, с неизбежните остатъци от които да умирисваш махалата си през лятото.
Казват, че оцеляването е изкуството да останеш жив. Древната и най-нова история на българите показва, че те владеят въпросното изкуство, въпреки превратностите на времето и щуротиите на своите управници. Обезпокоителното е, че в края на първото десетилетие на 21 век на „европейските” българи отново се налага да оцеляват. И то така, както са го правили в по-близкото и далечно минало – вироглаво и напук.