На въпрос за финансирането на новата структура за противодействие на корупцията и организираната престъпност БОРКОР, българският премиер отговори с лаконичното: „Меркел плаща”.
Какво би могло да се крие зад отсечената фраза на Бойко Борисов?
Животът показва, че разстоянието между любовта и омразата често е само една крачка. В политиката, особено в международната, публичната изява на подобни лутания като правило е недопустима и ако все пак неудържимата любов или скритата омраза избият в поведението на високопоставен функционер, това подсказва, че емоционалният му контрол е на изчерпване и той е станал плячка на собствените си импулси.
Оказа се, че репликата на премиера Борисов далеч не съдържа истината. Отговорни български и германски лица уточниха, че БОРКОР е  правителствено финансиран проект, в който федералното вътрешно министерство не участва пряко, а единствено чрез своя представител в България Ролф Шлотерер, автор на идеята и консултант на властите по приспособяването на специфичната германска информационна технология към местните условия.  Следователно дистанцираното „Меркел плаща” вероятно е било заредено с нещо друго, значително по-интимно и емоционално.
И виждам в мрака твоя лик…
В репортаж по повод изборната победа на ГЕРБ през лятото на 2009-та, германското национално радио „Дойчландфунк” акцентира върху факта, че  бюрото на Борисов е украсено с рамкирана снимка, на която той е заедно с бундесканцлерката Ангела Меркел.  В началото на миналата година пред „Интернешънъл хералд трибюн”, българският премиер прави трогателна изповед, като посочва майка си и Меркел като своите единствени модели за подражание. „Жените имат по-силен характер от мъжете, защото когато те кажат не, те имат предвид не, и по-трудно се поддават на корупционни практики“, обобщи тогава Бойко Борисов. В края на същата година пред две български електронни медии министър-председателят издайнически разкри чувствата си към Меркел така: “Тя ми е символ на поведение. Защото е и много приятна, човечна, в смисъл весела, футболен запалянко… И в същото време на Европейския съвет като влезе тя, всичко спира да се храни, да пие”, след което разказа как на заседанието в Брюксел, той влязъл в кухнята да хвърли поглед на футболния мач по телевизията, а Меркел, която също хапвала сандвич там, казала изненадано: „А, Бойко”.
Ще спреш ли? Ще ли ме погледнеш?
И изведнаж… Моделът за подражание на г-н Борисов и добрата фея на неговата политическа партия ГЕРБ Ангела Меркел заявява дистанцирано в София, че “Германия ще даде честна и справедлива оценка за постигнатото от България по пътя към присъединяването й в шенгенското пространство” и само няколко месеца по-късно въпросната „оценка”  се материализира в твърд отказ за приемането на странта в Шенген през март поради недоверие към „недоизмазаната” й готовност за влизане в зоната. Отново в българската столица канцлерката не само не води със себе си германски бизнесмени, но включва в срещите си с кабинета същите немски инвеститори, които премиерът Борисов беше гълчал през лятото да спазват на местна почва европейските правила на играта. Едва ли на колегите на г-жа Меркел във федералното правителство и сред нейният ХДС днес се нравят тежките скандали с подслушванията в България, напрежението и засилващата се нестабилност в управлението на ГЕРБ, неубедителните стъпки за излизане от икономическата криза на малката, бедна  и все така проблематична балканска еврочленка – отношение, което вероятно сегашното управление в София започва да усеща болезнено.
Всичко това подсказва, че освен като изблик на вътрешна неудволетвореност, рязката премиерска реплика „Меркел плати” би могла да бъде разтълкувана като несръчен опит за заблуждение на европейските партньори, както и като зараждаща се склонност към нарушаване на всеобщото правило „пито-платено”.
Което би било наивно, неприемливо и опасно.