По време на дебатите в парламента по повод поисканото от опозицията недоверие към правителството на тристранната коалиция, управляващите за първи път приложиха елементи на тактика, която отразява до голяма степен намеренията на тяхната власт.
За какво, всъщност, става въпрос?
През 59-та и 60-та година преди новата ера, римският сенатор Катон Младши успява с протяжно дългите си речи в Сената да забави, макар и временно, две политически намерения на императора Юлий Цезар. През далечната 1851 година представители на Южните щати в американския Конгрес използуват същата тактика да „пиратират” или „отвлекат” дебата с конгресмените от централните щати, като така в политическата лексика се появява термина „филибастър” – от испанската дума „пират”. Тактиката и до днес е на въоръжение на малцинството в американския Сенат, когато обсъждането на даден законопроект с цел неговото осуетяване се протака за неопределено дълъг период с целодневни, а понякога и целоседмични изказвания на сенатори.
В сряда
словесното „пиратиране”
беше използувано от намиращият се все още във властта кабинет на тристранната коалиция и аплодирано не от парламентарното малцинство, а от мнозинството. Целта беше да се осуети не приемането на законопроект, а гласуването на недоверие към управляващите броени месеци преди редовните парламентарни избори в страната. Цял час и 15 минути продължи речта на министър-председателя Станишев, илюстрирана обилно с пропагандни кадри за „успехите” изтичащото управление от специална видеостена. Близо час от трибуната говори финансовия министър Орешарски, който с многобройни данни в цифрово изражение/ това се възприема трудно, както е известно/ доказваше колко добре икономически и финансово стои държавата в условията на световната криза и как е давана за пример на закъсалите си партньорки от ЕС. Подобно поведение от трибуната възприеха и други изказали се членове на кабинета.
Възниква въпроса
кому беше нужен побългареният „филибастър”,
The Four Horsemen of the Apocalypse dvd
след като изходът от поисканото недоверие е предварително ясен предвид непоклатимото парламентарно мнозинство на коалицията? На опозицията? Едва ли – чуваемостта в чисто политическата плоскост между разнополюсните български депутати е сведена практически до нула. На мнозинството? Също малко вероятно, защото повечето от неговите членове едва ли ще се завърнат отново в пленарната зала след изборите. На извънпарламентарната опозиция? Също съмнително, тъй като тя не чува нищо друго освен речите на своите лидери.
Логичният отговор е само един.
В сряда от парламента българите чуха по държавните си медии първите официални предизборни речи на левицата и на очакваните нейни политически сателити за вота през лятото. А използуваната побългарена „пиратска” тактика за пропаганда и внушение демонстрира колко много се страхуват тези политици от бъдещето и как безогледно възнамеряват да въздействат върху „чипа” на избирателите през следващите месеци.