11.06.13

Как службите подслушват в България, Европа и САЩ? Кое е общото и различното в тяхната дейност? Възможностите на повечето европейски държави да следят онлайн действия на свои граждани, застрашаващи сигурността, са се увеличили значително през последните години. Въпреки това мащабите на следенето са значително ограничени в сравнение с наблюдаваното в САЩ.

По силата на приета от 27-те членки на ЕС директива през 2006, телекомуникационните  и интернет оператори са длъжни да съхраняват записите на обаждания на своите клиенти и на тяхната онлайн активност най-малко половин година. Директивата позволява на службите по сигурността при нужда да проверяват кой с кого, откъде, по кое време и колко дълго се е свързвал, макар че в документа не е споменато нищо по въпроса дали може да се проверява съдържанието на съобщенията. Европейската директива, приета след бомбените атентати в Мадрид /2004/ и Лондон /2005/,  е насочена към въвеждането на минимални стандарти в тази област. Отделните страни-членки обаче, могат да изискват  и по-дълги срокове за запазване на данните от телеком-операторите и много от тях вече се оплакват от допълнителните разходи за това. Основният принцип на директивата е, че правителствата могат да изискват информация единствено на базата на разумно подозрение за дейности, свързани с тероризъм или с организираната престъпност. Фактическият процес, който включва оторизирана проверка на данните и дали разузнавателните служби преминават тази граница с проверки на съдържанието на е-мейли и др., се регламентира от всяка отделна държава.

Европейските тайни уши

Във Великобритания, например,  полицията може да идентифицира кой, кога и къде е звънил по телефона или е изпратил SMS. Полицаите обаче нямат право да правят същото с емайл, бързите съобщения или други базирани на Интернет услуги, като Скайп. Полицията и британските тайни служби  и сега настояват за повече правомощия за подобен контрол с цел по-ефикасната борба срещу тероризма.

Испания действа в подобна посока и сега нейното правителство подготвя поправки в наказателния кодекс, които ще дадат възможност на полицията да инсталира шпионски софтуеър на персоналните компютри след разрешение на съдия. На този етап реформата е все още в начален етап, но досега проектът не е предизвикал особени обществени реакции.

Германските тайни служби могат да проверяват естеството и съдържанието на всички цифрови комуникации по силата на закон от 2002, допълнен през 2008г. Подобно на Испания, местните служби трябва да  убедят съдия, че опасенията им за сигурността са достатъчно сериозни за да може правото на личен живот на гражданите да бъде нарушено. Във Франция дежурният по дадено криминално дело магистрат може да изиска от интернет-провайдерите записи на комуникации, които те са длъжни да съхраняват цяла година. Законът също дава възможност за достъп до определени сайтове с цел тяхното блокиране, както и за инсталиране на специален софтуеър на компютрите с цел предотвратяване на  тероризъм, педофилия, убийства, мъчения, контрабанда с оръжие и наркотици. Достъпът до съдържанието на личната кореспонденция е възможен само след разрешение на съдия при изключителни обстоятелства и то в рамките на разследвания свързани с националната сигурност, тероризма или организираната престъпност.

Какво е положението в САЩ?

За да влезе в нечий дом, да надникне в чекмеджето в спалнята и да прочете прибраните там писма, ФБР все още има нужда от традиционната заповед за обиск . Както и за да вземе в ръка оставения на кухненската маса телефон и да погледне неговия екран. Просто агентите нямат право да четат написаното на него без заповед за обиск. Ако полицията задържи заподозрян, който има в джоба си мобилен телефон полицията не може да го прегледа без заповед, но може да види какво пише на бележка, извадена от джоба на заподозрения. Всички тези случаи засягат ситуация, в която полицаят докосва телефона. Ако обаче той  може да се сдобие със съдържащата се в него информация без да го пипа, тогава оказва се, е позволено много повече…

След информационната революция пред американските правоохранителни органи се разкриха нечувани, почти неограничени възможности – а това се дължи предимно на факта, че законите в САЩ малко поизостанаха. Личната неприкосновеност в електронния свят се регулира от остарял вече закон, приет от Конгреса през 1986 г. Той позволява например на полицията да чете без съдебно разрешение чужди имейли, които се пазят в пощенската кутия повече от шест месеца. Тъкмо така ФБР разкри неотдавна връзката на директора на ЦРУ Дейвид Петреъс, довела до оставката му.

Клетъчните телефонни шпиони

Мобилните телефони са още по-ценен източник на информация. Ако например ФБР или полицията поискат от мобилен оператор данни за негов клиент без никаква заповед получават списък с номерата, на които е звънял и на които е пращал есемеси, може освен това да следят и всяко негово движение. Телефонът, дори да е в джоба, се свързва с най-близката антена на оператора – така се знае с точност до няколкостотин метра къде се намира неговият собственик. Естествено операторите не колекционират непрекъснато данни за местопребиваването на клиентите си – обикновено системата записва координатите на телефона само в началото и края на всеки разговор. В повечето случаи на полицията това й е достатъчно, за да опровергае например алибито на убиец, който твърди, че в момента на извършване на убийството е бил някъде другаде, обаче е бил толкова несъобразителен, че малко преди престъплението или веднага след него е звъннал на някого.

Секретната история на личния живот  

В САЩ е възможно и постоянно следене в реално време – операторът трябва само по молба на полицията системно да изпраща т.нар. пинг до телефона на клиента. И за този вид шпиониране полицията няма нужда от съдебна заповед или заповед за обиск. Достатъчно е да увери, че това е важно за дадено следствие. Когато полицията отправи такава молба, мобилните оператори се съгласяват Шпионирането чрез мобилни телефони е толкова удобно, че американската полиция все по-рядко полага усилия да получи разрешение за подслушване на разговори – само за това й е необходимо съгласие на съда. През 2010 г. е взела само 3 хиляди такива заповеди – с 15 процента по-малко от предходната година. В постановленията на американските съдилищата, обаче, цари пълна бъркотия. Миналата година съд в Питсбърг реши, че заповедта за обиск е необходима за получаване на стари географски данни за собственик на мобилен телефон. “Ако средният американец знаеше до каква степен мобилните телефони записват историята на неговия живот, щеше да изпадне в тежък шок”, написа съдията. Но в щата Ню Джърси полицията получава “географски” данни съвсем рутинно и без заповеди. Във Вашингтон съд реши, че списъкът с номера, на които е звънял или пращал есемеси един заподозрян, не е защитен от законите за правото на личен живот, защото достъпът до него е подобен на ситуация, при която надничаш през нечие рамо и виждаш някакви номера

А за положението с подслушванията в България едва ли е нужно да се пише – постоянните скандали с тях наподобяват много на наводненията в Централна Европа и са не по-малко опостушителни от тях за политическата класа.