Изявите на министъра без портфейл на българите в чужбина  по повод откритието на остров Св.Иван край Созопол освен обществени реакции, породиха и някои въпроси, свързани с етичния профил на днешния български политик.
Удивителната кариера на министъра без портфейл в кабинета на ГЕРБ е точна илюстрация на поговорката за шилото, което „в торба не седи”. Преодолявал със самоук кроул бурните политически талази на последните 30 години, професорът-историк  и днес се крепи на гребена на властта с непоклатимо самочувствие и политическа плаваемост. Дори тези дни, когато в пристъп на спонтанен гняв публично определи своя народ  и неверниците-археолози като „шибани”, той продължи да се клатушка над вълните като непотопяем плажен буй.
В началото на 70-те години под псевдонима Кардам, а по-късно Телериг и Тервел, той собственоръчно пише пред тайните комунистически служби: “Ако се оттегля от своите задължения, да бъда наказан съгласно законите на НРБ и конспиративните закони на българското разузнаване”. Днес бившият сътрудник с хански агентурни имена продължава се гордее с работата си в ДС, която му е помогнала за „докосването до големите архивни библиотеки в света” и за неговото научно и партийно израстване. Дългогодишен член на ръководството на БСП и общински партиен съветник, през 2006 година той активно работи в инициативния комитет на интелектуалците в подкрепа на втория мандат на президента Георги Първанов, на когото, като на колега-историк, внушава през следващата година да устроят шумно препогребване на други предполагаеми кости, тези на цар Калоян. През същата 2007-ма, възстановеният отново начело на Националния исторически музей /НИМ/професор и държавния глава извършват нов патриотичен подвиг. С помощта на контролирани медии те майсторски успяват да детонират националистическа истерия в страната по повод подготвяна научна конференция, свързана с историческо изследване на един германски професор и неговата българска сътрудничка от Свободния университет в Берлин, като същевременно сплашват инакомислещите български историци с истинска балканска саморазправа.

Приказки от 1001 нощ

Още през далечната 2001-ва сладкодумният професор, гальовно сравняван от приближените си с приказната разказвачка Шехерезада, успява да омае със слово и главния секретар на МВР Бойко Борисов, който още тогава се изповядва публично: „Горд съм, че този човек ми е приятел. Аз го слушам, а той ми говори с часове!”. За да възкликне девет години по-късно за своя министър без портфейл, вече като премиер: „Само внимавам да не обяви война на някоя държава докато съм в чужбина”.
Е, война сладкодумният професор и телевизионен водещ не успя да обяви, но направи опит. В навечерието на посещението на своя шеф в Анкара през януари    , той на своя глава поиска от Турция 20 милиарда долара компенсации за Тракийските бежанци и я заплаши с лишаване от членство в ЕС. Вярно, в резултат на самодейната си изява получи последно предупреждение да не се изказва неподготвен, но…Всуе.

„Вържи попа, да е мирно селото!”

„Шилото” отново щръкна от торбата и убоде уволнената през май председателка на Държавната агенция за българите в чужбина с думите, че „сама си е ритнала трудовата книжка”, после изгравира възторжен параф върху подкрепителното писмо за консулския пост на един вариететен вицаджия в Чикаго и…
Тогава гръмна созополската археологическа сензация.
Изявите по този повод на историческия сърцевед, който светкавично се идентифицира с откритието и заговори за него в първо лице множествено число, вече втора седмица озадачават мятащите се в кризата  и „шибани”, според определението на г-н министъра, българи, повече, отколкото самите находки.  Просто „шибаняците” изглежда допряха до въпроса дали, наистина, въпросният министър е без портфейл, или портфейла, всъшност, е без министър?
Вероятно някой следва да предложи отговор на този въпрос. Независимо, че ваканцията  е все още в разгара си.