27.11.2013 Страшното изкривяване на онова, което наричаме „памет за комунизма”, а то е фактически добре обработеното незнание за комунизма, продължава и това  ще има още много негативни последствия за българското общество.

Какво е отношението на германците и най-вече на младите хора за опрощение на дейността на агентите и информаторите на тайната полиция  ЩАЗИ?  На този въпрос   Ханс Алтендорф от Федералната агенция за архивите на Държавна сигурност на бившата ГДР отговори в София  с думите: „В Германия сме убедени, че за миналото трябва да се каже истината. Само тогава  хората биха могли да простят. Истината дава възможност за опрощение, но тя в никакъв случая не слага черта върху онова, което се е случвало в годините на тоталитаризма.”

Ханс Алтендорф беше един от участниците в международната конференция „Преходът в Източна Европа през документите на комунистическите тайни служби”, организирана от българската Комисия по досиетата, както е известна тя в страната. На въпрос как би реагирала германската общественост ако знае, че ключови тв-водещи на публицистични предавания, политически коментатори, собственици на медии или дори директори на училища, в които учат немските деца са били агенти и осведомители на комунистическите тайни служби, експертът поясни, че в Германия продължава да тече дебат дали доносниците на тоталитарния режим могат да изпълняват обществени функции. Лично аз не знам нито един случай, в който такива лица да заемат постове в държавната администрация днес, призна Ханс Алтендорф.

                          „Героите” от тайните служби

Според председателя на СЕМ  доц.Георги Лозанов, също участник във форума, Законът  и Комисията по досиетата в България  в крайна сметка са създадени за да могат в крайна сметка да се блокират ефектите от дейността по разкриване на престъпленията на тайните служби и  тези престъпления  да не добият значимостта на ниво обществено съзнание, която се случва в останалите посткомунистически европейски страни. В българския парламент днес бившата ДС има свое политическо представителство в лицето на БСП. Затова лидерът на тази партия Сергей Станишев може да се извини за т.нар.”възродителен процес” по прогонването на българските турци от страната, но е невъзможно, макар и напълно наложително, той да поиска извинение за създаването на ДС, за което неговата партия носи и морална отговорност. Според доц.Лозанов медийният дебат за тайните комунистически служби преминава през три етапа – банализация, нормлизация и идеализация. Отрицателното отношение към ДС с времето се е трансформирало в нещо нормално и то не интересува никого вече, гласовете на бившите служители и агенти на тайните служби днес продължават да звучат мощно в общественото пространство, а самия дебат се води публично основно от хора с принадлежност към тайните служби, които величаят своята патриотична и свързана с националната сигурност дейност.  В техните категорични гласове няма и нотка на  съмнение, те не носят никаква тревожност от гледна точка на собствената си правота. От друга страна   информацията, с която Комисията по досиетата вече обилно зареди обществото, не успя да създаде консенсусно отношение на морална оценка към миналото, тъй като механизмите за обществена оценка бяха блокирани, констатира доц.Георги Лозанов.

Димките сред интелектуалния елит

Литературният критик доц.Пламен Дойнов от НБУ акцентира в изказването си  върху мисълта на Хораций „Имай смелостта да знаеш”. Днес може би трябва да продължим тази мисъл с допълнението „бъди внимателен да обявиш узнатото”, тъй като в българското законодателство има параграфи, които не дават възможност да се сподели публично натрупаното до момента знание. Преди няколко години известна историчка от БСП каза публично, че досиетта на ДС всъщност не представляват съществен исторически източник и имат само някакъв „сензационно-моралан информационен аспект”. Оказа се, че това е мит, илюзия или просто предварително пусната димка, защото когато димът се разсея, ние видяхме, че през досиетата можем да реконструираме много съществена част на литературата и културата на някогашната НРБ, каза доц.Пламен Дойнов.

Ударно производство на „незнание” за комунизма

Днес ние историците работим не с памет, а с изключително добре функционираща организация за производство на незнание за комунизма, беше категорична проф. Евелина Клебечева от Американския университет в София. Става въпрос за отлично организирана и работеща до днес политика на академично замитане и в крайна сметка за фалшификация на общественото знание за комунизма. Според преподавателката по история днес това се нарича „нормализиране на дискурса за комунизма” и всеки, който дръзне да  каже, че това е зло става ненормален, защото контраобвинението е, че той иска кърваво отмъщение на тези, които продължават да мислят, че комунизма е донесъл безкрайни добрини за българския народ. Проф.Келебчева цитира текст от декларацията на юридическата комисия на НС от март 2008 година, в който  масовите убийства непосредствено след Девети септември 1944 г. са определени като „законно отмъщение срещу фашистите в България”. Разказът, че БКП всъщност е била терористична организация, командвана от Москва, все още е напълно невъзможен за българската историография след като в същото време България е шампион по носталгия спрямо комунизма. Страшното изкривяване на онова, което наричаме „памет за комунизма”, а то е фактически добре обработеното незнание за комунизма продължава и това невежество ще има още много негативни последствия за българското общество, е категорична проф. Келебчева от Американския университет в София.