Аферата с отвличането на поредния български бизнесмен отново приключи успешно. Срещу повече от половин милион евро похитителите го захвърлиха на свобода в „задоволително” здравословно състояние.
Не така, обаче, стоят нещата с похитената българска демокрация.
Два месеца преди редовните парламентарни избори и в навечерието на Великден българите станаха свидетели как след като политическата върхушка в страната се хвърли да „граби като за последно”, тя безпардонно похити и тяхната „фасадна” демокрация с помощта на изпълнителната, законодателната и съдебната власт.
Претръпналите от какви ли не грабежи през последните 20 години граждани на най-бедната европейска членка трудно асимилираха една от най-крупните съмнителни „сделки”  на сегашното правителство със замяната на сградите на  Националната агенция по приходите и ИПК” Родина” в София, печалбите от която, според предварителни оценки, възлизат на десетки милиони левове. Подобни търговски „транзакции” с публична собственост тепърва предстоят  и  те  ще бъдат също така открито  и шокиращо нагли. През последните седмици станаха известни разтърсващи данни за поредните „заменки”, както чиновниците наричат бартера с най-хубавите планински и морски места, които

попадат в ръцете на  лоялни съпартийци, влиятелни „симпатизанти”, богати спонсори и верни близки

на властимащите.
В началото на  Страстната християнска седмица, след като в Парламента депутатите дълги часове се ругаха по-зле и от каруцари в пряк ефир, най-накрая мнозинството успя да наложи приемането на псевдо  – ”мажоритарен елемент” в изборното законодателство в 31 едномандатни района, както и да зашемети десницата с приетия 8 процентов  праг за изборните коалиции. Дали този удар ще доведе до планирания служебен „нокаут” на изборите за опозицията ще зависи единствено от държавния глава Първанов, който трябва да решава дали да

върне на гражданите отмъкнатата демокрация с налагане на вето,

или да подели политическата печалба с похитителите.
В отвличането „по подразбиране” се включи и най-проблематичната, според Брюксел, власт в държавата – съдебната. Отказът й да регистрира ръководството на характерна партия от старата десница, направен не с юридически, а  с политически аргументи, подсказва колко точни са критиките на ЕС, които валят непрестанно върху европейското членство на страната.
След изборите и преди поредния, политически вече, доклад на ЕК за напредъка на България през юли,  най-вероятно похитителите ще върнат своята заложничка, 20-годишната българска демокрация  и ще я захвърлят върху жълтите павета пред новия Парламент. В какво „здравословно състояние” ще бъде тя тогава, можем само да гадаем. Със сигурност обаче то няма да е „задоволително”.