29.04.14 В София генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен призова България да прекрати тенденцията на намаляване на бюджета си за отбрана и да инвестира в модернизация на своята армия. Думите на Расмусен не бяха случайни – в резултат на анексирането на Крим от Русия стратегическата ситуация в Черноморския регион се промени драстично и това, според експертите, ще има значителни последствия върху страните от региона. Пример – тактическите балистични ракети „Искандер“ на Русия в Крим с обхвата си от 400 километра освен южната част на Украйна покриват цялото крайбрежие на съседна Румъния и значителна част от черноморската част на Турция. Притежава ли българската ПВО капацитет да неутрализара тази опасност?
Сами не можем да се справим
„Не, страната не притежава такива средства!“, е категоричен генерал о.р Съби Събев, бивш шеф на управление по операциите и стратегическо планиране в ГЩ на БА и неотдавнашен военен представител на България в Главната квартира на НАТО в Брюксел. Комплексите, способни да прихванат тези тактически руски ракети, които могат да маневрират по време на полет, са американските „Пейтриът“, руските С-300 и системите „Иджис“, разположени върху патрулиращите сега в Черно море американски кораби. Според конвенцията от Монтрьо, тези кораби могат да останат в черноморски води максимум 21 дни. „През 2015 година се очаква изграждането на стационарно противоракетно поле в Румъния за спряване с подобни предизвикателства, но дотогава има доста време“, пояснява специално за ДВ генерал Събев. Подобно е и мнението на генерал о.р. Чавдар Червенков, бивш зам.-началник на ГЩ и началник на разузнавателното управление на ГЩ. „Според някои оценки българските средства за ПВО за съжаление са доста остаряли и аз изпитвам силни съмнения, че разполагаме със системи, които могат да противодействат на съвременните руски ракети Просто сами не можем да се справим“, казва пред ДВ ген.Червенков.
Когато ножът опре до кокала
Крим вече се превърща в удобно място за разполагането на руски десантни войски, морска пехота и подразделения на т.нар.“спецназ“, неимоверно се засилват и възможностите на руския Черноморски флот. Как България би могла да гарантира националната си сигурност от изток? Генерал Червенков смята, че в обозримо бъдеще страната не може да направинищо. „Проблемът у нас е, че се сещаме за модернизация на въоръжените си сили когато положението започне да става сериозно. За да говорим за ефективно противодействие, то трябва да е резултат от дългогодишна програма, която да бъде изпълнена към този момент. Ето, в нашите ВМС непрекъснато се налагат ограничения главно по финансови съображения. За да бъдат подготвени хората от флота, те трябва да разполагат със съответните средства и да плават определен брой дни в годината, да участват в стрелби и други морски учения. Финансовите ограничения, недостигът на горива, на други материали и техника, пречат на този процес. Така имаме сравнително амортизирана и остаряла материална част която, за съжаление, е комбинирана с не добре трениран личен състав“, признава ген.Червенков. От своя страна ген.Събев смята, че след като руският Черноморски флот окончателно е решил въпросите с постоянното си базиране в Крим и планира осъществяването на амбициозна програма за модернизиране, НАТО би следвало да създаде постоянна оперативна група с 6-7 кораба на трите черноморски членки на Алианса – Турция, Румъния и България – които да демонстрират постоянно присъствие в района.
Как си, наборе?
След като в Източна Европа отново се заговори за въвеждането на наборна военна служба, трябва ли въпросът да бъде „преосмислен“ и в България? Генерал Червенков си припомня, как през 2000-та година, когато е направен преглед на военновременните запаси за нуждите на някогашната половин милионна българска войска и резерв, в складовете са намерени стотици хиляди алуминиеви легенчета за разпенване на бръснарския сапун и ножчета за бръснене, които никой не употребява днес. „Очевидно с тези средства нямаше да я докараме доникъде, а финансовият недостиг и други проблеми допълнително оказваха натиск за съкращаване на войската. Постепенно службата започна да намалява от 18 на 15, дори и на 9 месеца, имаше периоди, в които войниците се пускаха по всякакъв повод в отпуска, защото нямаше с какво да се хранят в казармата. Така стигнахме до концепцията за професионалната армия. Днес отново ни налага няква емоционална носталгия за връщане на наборната служба, но може ли някой да каже колко е наборния контингент младежи в страната годни за служба във войската, ще бъдат ли възстановени Строителни и Транспортни войски, където служеха необразованите войници, които днес също биха били много? И още – къде ще настаним тези наборници, с какво ще ги облечем, колко ще струва всеки един от тях на бюджета? „Ако се докаже, че разходите за наборна армия ще бъдат по-ниски, отколкото за професионална и ефектът ще бъде по-добър, аз ще гласувам с две ръце „за“, възкликва ген. Червенков. Въпросът за армията и нейното място в обществото никога не е стоял през последните години в обществения дневен ред, той се подминава, но се появяват екзотични идеи, които някои хора възторжено посрещат. Ако погледнем сериозно на проблема, обаче виждаме, че с него шега не бива“, предупреждава някогашният шеф на военното разузнаване.
Генерал Съби Събев е категоричен, че тенденциите в развитието на въоръженията, характерът на бойната среда и бойното поле, изискват много по-продължителна и сериозна подготовка на войнишкия състав. „Наборният войник не е в състояние да придобие такава подготовка за няколко месеца и това би било излишно пилеене на средства. Подобни способности могат да се създадат само у професионалния войник, който за 3, 4 или 5 години ще придобие и усъвършества уменията, необходими за новата оперативна среда“, подчертава ген. Събев.
Деградация във военните способности
Трябва ли при сегашната кризисна ситуация България да разчита изцяло на чл.5 от Вашингтонския договор за НАТО за колективната отбрана? Генерал Събев припомня и за член 3-ти в същия договор, който задължава членките на Алианса да развиват собствените си военни способности и така да допринасят за общата отбрана. „Въпреки усилията, които се полагат, България все още не е напълно адекватна на тези изискванията. За съжаление има сериозна деградация на способностите на армията поради ниския бюджет и големите съкращения, забавяне на програмите за модернизация, неизпълнение на поети съюзнически ангажименти, които се удължават в годините поради финансови затруднения. Така България предстои да изпълни още доста свои задължения към Алианса“, смята ген.Събев.
Безкрайното напрежение
„Животът и дейността в БА в момента са едно безкрайно напрежение, констатира генерал Чавдар Червенков. Натрупани са доста негативи – остаряло, предимно съветско, въоръжение, наблюдават се сериозни трудности с ВВС- дебатът за новия изтребител ту започва, ту затихва. А цялостният проблем най-ярко проличава именно в авиацията! Нашите пилоти годишно нямат достатъчно летателни часове по определения норматив от НАТО и това е опасно за хората. Ситуацията в другите видове въоръжени сили е подобна – казано иначе, поддържа се едно статукво на ръба. Добре е, че поне се справяме със задълженията по отношение контингентите си зад граница. Очевидно там се полагат необходимите усилия, успяваме да подготвим по един батальон за да отговорим на поетите задължения.“, обобщава бившият зам.-началник на ГШ и шеф на военното разузнаване генерал Чавдар Червенков.