С решението си да отложи приемането на почетното членство в Съюза на българските художници, присъдено му за неговите „особени заслуги към българското изобразително изкуство”, премиерът Бойко Борисов видимо огорчи ентусиазираните си фенове в ръководството на творческия съюз. В замяна на това, обаче, той осъществи други ефектни мероприятия в навечерието на президентските и местни избори.
Любим анекдот за помпане на национално самочувствие в тоталитарните години беше историята с местен плажен „гларус”, който случайно извадил от водата давещият се край Ахтопол Ален Делон. За благодарност известният актьор предложил да се реваншира щедро, но бил изненадан, когато спасителят му го помолил да мине вечерта покрай плажното капанче и само да го поздрави. Звездата се появил според уговорката, казал усмихнат „здравей, приятелю” на подпийналия гларус, а той, под възторжените погледи на аверчетата на масата му отвърнал самочувствено: „Кой си ти, бе? Я си гледай работата!”.
Софийските терминатори
Срещата на премиера Борисов с холивудският здравеняк и бивш губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер, който с други световни знаменитости снима поредния си екшън край София, поражда аналогии със стария виц.  Та, българският министър-председател, в компанията на своя културен министър и на един популярен в Европа с головете и с цветистия си език бивш футболист, изявяващ се напоследък като фанатизиран фен на ГЕРБ, изоставя за час управлението на държавата за да отиде на крака в киноцентъра „Бояна” , за да бъде приет от вече гримирания за епизода Арни. Снимки на двамата усмихнати и прегърнати юначаги обиколиха тутакси всички местни медии и предизвикаха неподправения възторг у любителите на ефектните екшъни не само на екрана, но и по кръчми, пътища, дори и в Катуница. Някои издания дори акцентираха върху уж шеговитото подхвърляне на Борисов при срещата, че  и той щял да бъде „разкрасен” като дегизирания с изкуствени рани Шварценегер след като „престане да бъде премиер”. Което издава подсъзнателното продължение на тревогите му от Прага, където наскоро той сподели горчиво, че „недай Боже да паднем на президентските избори, ще искат веднага предсрочни!”.
Агитация на гол тумбак
Паралелната предизборна кампания, която ръководството на управляващата партия води в полза на кандидат-президентския си тандем, продължи и в Брюксел с откриването в ЕП на стратегически планираната за откриване точно преди вота изложба със златни тракийски съкровища от България. Там в бляскавото обкръжение на председателя на европарламента Бузек, на своя любим културен министър и цялото дясно войнство от ЕНП, освен приносите на българската археология в европейската културна съкровищница, премиерът открои и заслугите на ГЕРБ за пропагандиране на културното наследство. Тема, която със сигурност ще бъде оценявана по достойнство от елита на най-голямата дясна фракция на ЕП в София в края седмицата, както и от шашнатите български гласоподаватели, на които ще се наложи да правят избора си между глада и мизерията, лентичките от магистрали и спортни зали и блясъка на тракийско злато.
За партийните херцози, маркизи и барони
Което, в крайна сметка, може би обяснява защо иначе рисуващият „талантливи” скици по време на правителствените заседания български министър-председател предпочете да отложи приемането на почетното членство в Съюза на художниците за по-спокойни следизборни времена. А и „орел мухи не яде” , както се казва в поговорката.  Възможно е  друго –  някой да му е припомнил все пак думите на писателя Георги Марков в неговите „Задочни репортажи за България” написани по друг повод: „По своя характер тия партийни херцози, маркизи и барони бяха и са посредствени хора, често пъти с интелигентност под средното равнище за страната. Те бяха заели тези места по ироничната игра на случайностите, но нямаха необходимия ум да оценят това, а приписваха положението си на своята изключителност… Тъкмо провеждането и налагането на култа към себе си беше доказателство за собствената им посредственост. Нито един от тях не беше личност.”
Възможно е тези думи да са достигнали до премиера, но е малко вероятно. Просто сега предизборните нагласи на управляващите са в стилистиката „Кой си ти, бе? Я си гледай работата!”.