Престъплението в Катуница и последвалите го  безредици стреснаха сериозно не само управляващата партия ГЕРБ, но и основните политически сили в България. Освен острото етническо противопоставяне с раситки елементи, протестите в големите градове дадоха израз и на клокочещото недоволство на хората от управлението на страната. В състояние ли са властите да замажат конфликтите до президентските и местни избори?
Щандарти и палки
Когато пред камери и микрофони на национални медии екзалтирани младежки агитки крещят открито „Турците под ножа” и „Циганите на сапун”, тогава не само оредялите мислещи хора в България, но и чуждестранните партньори на страната разбират, че зловредният националистически цирей в най-бедната европейска държава сериозно е забрал и евентуалното му спукването му би било трагично повторение на ненаучената, уви, най-нова балканска история. Едва ли трезвомислещите хора се заблуждават, че когато основен политически партньор на управляващата партия ГЕРБ е крайна националистическа формация, която чрез безконтролните действия на своя лидер и кандидат-президент излъчва единствено омраза и която вече удари по масата с претенции да оглави нефелното вътрешно министерство на страната, подобна обществена атсомсфера може да осигури условията за спокойно протичане на двойния вот на 23 октомври.
Де го чукаш, де се пука
Трескавите пост-фактум действия на прокуратура, следствие, данъчна администрация, вътрешна сигурност на МВР трудно ще предложат убедителен отговор на лавината от обвинения срещу властите, свързани с корупция, бездействие, връзки с организираната престъпност, толериране на феодалните порядки в редица населени места, забавено правораздаване и разгръщане на политически чадъри над ноторни мафиотски босове. Дори повече, както вярно забеляза в свой репортаж телевизия „Евронюз”, демонстрациите срещу ромското малцинство в България набързо са прерастнали  в мащабен гняв към правителството на страната, в който израз намира все по-голямото разочарование на младите хора от икономическото й състояние, от липсата на възможности за тях в собствената им родина, от нейното некомпетентно ръководство.
Като ми пееш Пенке ле, кой ли те слуша…
В такава напрегната обстановка през следващите 20-дни ще протича финалната фаза на предизборната кампания. А от нейното начало до този момент посланията на основните кандидати за президентския вот са силно приглушени от лозунгите на улицата. Планираното като сигурен триумф европейско турне на кандидат-президентската двойка от управляващата ГЕРБ, както отбелязва сайта Юрактив,  е останало „в сянката на събитията в България”, където „етнически напрежения помрачават президентския вот”. В закъснелите си кратки обиколки главно около столицата, претендентите за „Дондуков” 2 от БСП говорят на своите привърженици за „икономика, която вече е във фризера”, за предстоящи фалити на „големи групи домакинства”, както и за невъзможност „ такъв живот на заем да продължава повече”. От друга страна независимата-кандидатка за поста на държавен глава Меглена Кунева, която в кампанията си „навъртя” рекордните 12 хиляди километра посещавайки 90 населени места в страната, констатира отвращението на хората от „безнаказаността и липсата на държавност” отбелязвайки, че „на държавата й е приятно да реже ленти, но не може да гарантира правосъдие”.
Да се въртиш като калайджия
Всичко това обаче е в пълен контраст с неуморния медиен оптимизъм на министър-председателя Борисов. Колекцията му от трикольорчета за новооткрити „пътища, детски градини и пречиствателни станции” се увеличава постоянно, а закичените менчета весело бляскат пред тв-камери за да върви всичко „като по вода”. Калайдисани вероятно от някой помнещ все още занаята на своите деди, но опитващ се да загърби етническите оскърбления циганин. Просто за да покрие с лъскавината на калая плесента по опасния националистически бакър.