Информацията, че ДАНС е разработвала почти всички български медии, макар да не е новина, предизвика поредните пристъпи на обществено отвращение от позабравените методи на комунистическата ДС.
Веднага трябва да уточним, че някогашната тоталитарна ДС е предпочитала  да  използува самите журналисти като свои агенти, а не да следи и „разработва” цели редакции, както се постъпва сега.  Как и чрез кого навремето е правено това, да се надяваме ще се разбере скоро от Комисията по досиетата. Също тогава, за разлика от  сега, агентурното „профилактиране” на медиите е било напълно безсмислено, доколкото и най-незначителното отклонение от партийната линия е водело до светкавично „разпартушинване” на редакции и тежки репресивни санкции срещу провинилите се.
Днес, 19 години след началото на т.нар. „демократичен преход”, процесът изглежда се повтаря. Вместо вездесъщото 6-то главно управление на ДС,

ролята на „Големия брат” е поета от новосъздадената Държавна агенция „Национална сигурност”, Old Hag the movie buy The Crimson Permanent Assurance

която според свидетелствата на депутати от всички разцветки на политическия спектър, е започнала да упражнява функциите на класическа политическа полиция, която разследва не всички, а „почти всички” български медии, за да наложи тотален контрол върху тях. Според представители на дясната ДСБ, сегашният кабинет, под чието ръководство действува ДАНС, е „поставил задача да се контролират медиите и спрямо тези, които работят срещу правителството, да бъдат предприемани определени действия”. Хиперактивната депутатка от лявата „Коалиция за България” Татяна Дончева също твърди, че

„на група лица в ДАНС им е трябвал контрол върху медиите

download The Eddie Black Story

и обяснението, че агенцията е действала за неутрализиране на организирани престъпници, е бил благовиден повод да се образува формално правилна преписка, за да се вкара в нея всичко, без за това да има ефективен контрол”.
Така медийните ходове около управлението на водената от БСП коалиция броени месеци преди редовните парламентарни избори си идват на мястото. Това, че властите „почти законно” затвориха устата в радиоефира на излъчващата на английски език крайно неудобна британска радиостанция  ББС, корпорация,  която по оценката на президента Първанов извършвала „антибългарска пропаганда” около скандалите с Иван Славков и Могилино, че след като инсталираха начело на  държавните телевизия и радио свои довереници и  с политически и икономически натиск се опитаха да „настроят” повечето печатни и електронни медии на „верния тон”, а своенравните журналисти бяха „коригирани” с чукове и метални пръти по тялото или с бомби пред жилищата им, всичко това се оказа  недостатъчно. Сега става ясно, че за още по-голяма надеждност  подчинената на министър-председателя новосформирана агенция за „Национална сигурност”  също е била „насъсквана” да следи и разработва медии и журналисти.
Всичко случващо се тези дни, обаче, звучи по-скоро тъжно, отколкото страшно. Тъжно, защото в членката на ЕС и НАТО България, някои продължават да живеят с представите на някогашната тоталитарна максима ”Власт не се дава, а се взема”.
А дали само някогашната?