09.12.2015

В България никой не знае колко са децата, чиито родители живеят или работят в чужбина. Липсва институция, която да поддържа база данни за техния брой. В началото на 2015 неправителствената фондация „Партньори –България“ обяви, че близо 270 хиляди деца на гурбетчии са оставени на грижите на близки и далечни роднини, дори на съседи, но на практика всички те растат без пряк надзор. Това, ако приемем тези данни означава, че всяко четвърто българче се отглежда от баба и дядо. В Източните Родопи, Централна и Северозападна българия броят на изоставените на самотек деца надхвърля 60 на сто от непълнолетните там. Бившият кмет на Неделино обяви, преди време, че от неговата община в чужбина работят близо 2000 човека от 240 семейства, като само в Испания се трудят 670 жени от родопския град. След което обобщи: “За гурбет хубава песен и хубава дума няма. Мъка, мизерия и глад. Никой не трябва да съди тези хора, но всички знаем, че в България едно дете го възпитава майката, а бабите им са 70-80 годишни… “

Децата, които изчезват

Според Държавната агенция за закрила на детето в България към началото на декември се намират 211 непридружени деца чужденци, които търсят или вече са получили закрила, както и 245 деца с техни родители и близки, които са настанени в Регистрационно-приемателните центрове на Държавната агенция за бежанците и в чрез т.нар. „социални услуги от резидентен тип“. Това са предоставени места или възможности за настаняване и обитаване.Посоченият от агенцията брой се променя динамично всеки ден, тъй като малолетните и непълнолетните бежанци и мигранти обикновено изчезват от центровете без никой да разбере. През ноември зам.-председателят на Държавната агенция за бежанците Васил Върбанов обяви публично, че неговото ведомство е безсилно пред този проблем. “ Няма как да ги задържим, защото не може да ги затворим. Ние наистина не знаем къде са и какво се случва с тях, след като напуснат териториалните ни поделения“, призна той. Статистиката на агенцията сочи, че нито едно дете-мигрант не е попаднало в българско приемно семейство, а настанените в съответните интернати са единици.

Най-добрият детски интерес

Участта на гурбетчийските и бежанските деца в България е удивително еднаква – всички те живеят без родители и това ги изправя пред еднакви опасности. „Всички тези деца са по-уязвими и лесно могат да бъдат въвлечени в различни форми на екслпоатация, да станат жертви на насилие или техните потребности да бъдат пренебрегнати“, поясниха специално за ДВ от Държавната агенция за закрила на детето. Според тях в това е и ролята на социалните услуги – да бъде оказвана навременна и адекватна подкрепа за преодоляване на рисковете за децата. „Най-добрият интерес на детето изисква при всякакви условия, място и време, детето да получава грижата, която е необходима за неговото правилно развитие, да му бъде подсигурена сигурна и стабилна среда за живот“, потвърдиха официално от агенцията.

Баба-мама или мама-баба?

Да, обаче на специално организирана през ноември в българския парламент конференция представители на агенциите, които се грижат за децата-бежанци признаха, че поради липса подготвен за работа в мултикултурна среда персонал, законовото изискване да се назначават местни представители на непълнолетните не се спазва. Онези от децата, които по някаква причина все още са останали в България, въобще не посещават училище. Дори повече, в страната липсва специализиран център за настаняване на децата бежанци, а езиковата бариера с тях е почти непреодолима.

От друга страна изследване на фондация „Риск монитор“ през юни, по поръчка на УНИЦЕФ установи, че българчетата с родители в чужбина са с по-нисък успех, те повтарят класовете по-често, боледуват повече от останалите, пият и пушат повече от своите връстници. Близо 40 на сто от тези деца на гурбетчии са контингент на детските педагогически стаи и тяхното попечителство в страната най-често не е уредено, което предизвиква сериозни проблеми при отглеждането им. Изследването констатира също, че изоставените малки деца изпитват липса на майчини ласки и въпреки усилията на баби и дядовци, у тях се формира объркване на родителската роля.

„Подаръци ще има за всички от сърце!“

Липсата на родителски грижи едва ли може да бъде заместена, но битието на тези деца все пак може да стане по-поносимо, особено през предстоящите Коледни и новогодишни празници. Кой в България се наема с тази задача?

Агенцията за закрила на детето твърди, че това е ангажимент на социалните работници, както и на различни НПО, които следва да организират празнични тържества и програми – Българският червен кръст, Каритас – България, Съветът на жените-бежанки в България, многобройните доброволци. Служителите на агенцията уточяват, че децата от регистрационно-приемателните центрове ще празнуват в самата Държавна агенция за бежанците заедно със семействата от техните общности, а децата в центровете за настаняване от семеен тип ще посрещнат празниците в тези центрове и „други подходящи места заедно с българските деца“. От детската агенция очакват грижи да бъдат положени от български държавни институции, както и от международни организации, като Върховният комисариат за бежанците към ООН и Международната организация по миграция.

„Важно е през празничните дни тези деца да не бъдат оставяни да страдат и преживяват липсата на техните родители, роднини и семейства сами. Няма значение дали родителите им са гурбетчии или бежанци –всички те са деца!“, препоръчват от Агенцията за защита на детето. Дали обаче препоръката им ще бъде чута в България е съвсем отделен въпрос. Най-вече хуманен.