На днешния 15 септември в българските училища започва новата учебна година. Успоредно с това  парламентът предстои да гласува и проект на новия Закон за  училищното образование.
Защо, обаче, българите не се радват особено на този традиционно хубав ден?
Общините в България са предложили през новата учебна година  да бъдат закрити 20 училища. Причината – демографските промени, в населените места просто липсват ученици.Статистиката сочи, че през последните двадесет години над 1300 училища в страната са престанали да съществуват и 20 хиляди преподаватели са отпаднали от образователната система.
В същото време проучване на посреднически фирми сочи, че все повече български деца заминават за да получт средното си образование в чужбина. Най-често заможните българи изпращат поколението си да се образова в Англия, Италия, Швейцария, Ирландия и САЩ. Момчетата, изпратени в чужди гимназии били повече от момичетата, а съотношението на учениците от София спрямо провинциалните градове било четири към едно.

Кой е „най-великият” в Европа?

„Естествено, че ще пратя детето си да учи в чужбина, пише в един от многобройните Интернет-форуми, българска майка. Дори и да нямам пари, ще стискам зъби и ще го пратя. Какво да учи тук – как да се бие в час, как да псува, как да изнасилва, как с двойки да запише университет – я в Перник, я в Бухово, светила на световната наука? Да живее сред чалга, псувни, храчене, плюене, злоба и завист?”
Друг участник във форума отбелязва: „Когато поживееш извън България виждаш, че все пак не сме най- великте във всичко, че и другите хора имат добри идеи. Просто в България още от училище ни се хвърля пясък в очите, като ни се казва колко велика нация сме и това после избива в така типичния ни балкански манталитет  –  Аз съм най- великият, другите са бълъци и за това са ми длъжни…”

Gaudeamus igitur…

В края на учебната година през май, учителка в елитната столична гимназия за „световни шампиони” по математика припомни в медиите, че най-умните и даровити български деца  вече са „напазарувани” за чужбина, дори преди още да са завършили училище. „Бедата не е в това, че децата ще трупат знания в най-престижните университети по света. Страшното е, че никой от тях не се връща след това в България”, допълни учителката.
Особено драматична се очертава ситуацията в българските висши училища. Поради държавния недоимък студентите практически остават без стипендии, през зимата им се очертава 4-5 месечна дървена  ваканция поради невъзможност на университетите да плащат за отоплението, все повече млади хора прекъсват трайно или завинаги учението си поради високите такси и скъпата издръжка на живота. Всичко това обяснява защо през последните години се наблюдава ново покачване на желанието за емиграция при младите хора, като то е най-изявено сред по-ниско образованите слоеве.
Такива са реалностите към днешна дата. За перспективите е тъжно да се мисли дори и на традиционно прекрасен ден, като днешния…