Интервю пред в.”Минаха години” – 14.08.2012
Радио- и телевизионен водещ и коментатор, фотограф художник, университетски преподавател, плодовит блогър… Доста дини под една мишница…
Още – музикант и активен спортист. Въобще, „хармонично развита личност”, както казваха навремето, но никой не си направи труда да ми го каже, а и никой не ме забелязваше тогава – все пак бях син на частник, категория хора, които комунистическия режим искрено презираше, но както става ясно днес, вътрешно им е завиждал много.
Днес, четвърт век по-късно, след себе си виждам все повече изпуснати, отколко здрави дини. И такива, каквито вероятно повече никога няма да мога да нося, дори и с торба.
Английски, немски, чешки, руски… С колко езика всъщност боравите?
С повече от изброените, но по-рядко. Естествено ползвам основно английски, но ние българите съвсем несправедливо пренебрегваме другите славянски езици. А те са интересни и не по-малко богати от българския! Нямам предвид съдържанието на кафанските песни, естествено, ние отдавна се гордеем единствено с родната чалга.
Кой е най-трудният ви събеседник в практиката ви на радио- и телевизионен журналист?
Неподготвеният. В ефир не е редно упрекваш събеседника си, че е лаик в дадена тема, а и това е по-скоро привилегия на аудиторията, не на модератора. Малцина, обаче си дават сметка, че тв-екран и радиостудиото са своеобразно огледало, в което не само виждаш себе си, но и то те вижда, както гласи японската мъдрост. И затова лекомислено се натискат и дори плащат луди пари за да бъдат показани по телевизора или чути в ефир. А там водещият не е длъжен да действа като „воден спасител” на затъващи в безсмислието си гости. Другото неприятно е, че днес изборът на събеседници за предаване най-често се прави конюнктурно, под външен натиск или по списък, спуснат от началниците. Което редуцира водещият в обикновен фигурант и то при условие, че той въобще е смислен журналист, а не залязваща манекенка или „светски” кондуктор, да речем.
С коя ваша снимка се гордеете най-много? Защо?
Не само с една, за радост! Хубавите снимки се раждат при определена ситуация, на конкретно място и в определен момент. Ако си успял фотографски да регистрираш не само събитието, но и личната си емоция в този миг, вероятността да се получи хубава снимка е голяма. Творчеството е вълнение, което има реални и често художествени измерения. Което с пълна сила важи за фотографията.
Десет години сте живяли в Прага. Един бохемист казва, че чехите са народ, който превръща всичките си пороци в добродетели. Затова ли преходът в Чехия успя, а у нас се провали с гръм и трясък?
Няма народ без пороци, въпросът е в тяхното количество и отношението на обществото към тях. Едва ли е порок да пийнеш халба бира в кварталната кръчма или да наругаеш управниците си, когато го заслужават. За чехите това е традиция. Порок, обаче е хем да попържаш управляващите, хем да гласуваш на изборите за тях, какъвто обикновено е нашия случай. Когато чехите излязат на площада и започнат да дрънкат във въздуха с ключовете си, техните политиците започват да треперят, заваляват оставки и нещата се променят. Ако това не се случи, неизбежно идва някаква революция – „кадифяна”, „нежна” или друга, която слага на място обществените очаквания. При нас това почти не се случва, а и управляващите отдавна не ги е еня от протестите. Вярно, политическата корупция е тежък порок, неотдавна чехите също я изпитаха на гърба си, но за разлика от нас тяхната полиция реагира независимо, светкавично и безкомпромисно. Както и самите чехи реагират когато, например, турист си позволи да хвърли боклук на улицата или мургавите балкански джебчии „преслушат” някого в метрото или трамвая. А у нас все още наричаме крадците „оправни хора” и често дори им се възхищаваме. Затова преходът в България ще продължава да наподобява въртящото се барабанче, в което мишлето безмислено препуска в безкрайния си бяг.
И сегашните ни управници също са много доволни от постиженията си. Като е толкова добре, защо е толкова зле!
Нима има управляващи, които да не са доволни от действията на собствения си режим? Лично аз се съмнявам. В нормалните демокрации оценката за властта се поставя в деня на вота от избирателите. У нас властниците всеки ден сами си пишат бележки, а дресираната с „морков и тояжка” медийна пропаганда мултиплицира тези самооценки и ги натрапва до втръсване. Целта е хората да вярват все по-малко на джоба и очите си, отколкото на бърборенето по телевизора или радиото. Сиреч на внушенията, че всичко е наред, че цените въобще не растат и пенсиите все пак ще бъдат повишени между 2 и 5 процента. „Силна” пропагандна теза в сегашната ситуация също е, че по света винаги „има и по-лошо”, което е факт. В Сомалия, да речем.
Официалната статистика показва, че в момента българинът потребява от два до три пъти по-малко хранителни продукти, отколкото през епохата на Тато. Вашият коментар?
Да не избързваме! Причина за подобна констатация би могла да бъде борбата срещу затлъстяването или призивът за водене на здравословен живот чрез диети. Или обяснението може да се крие в потреблението на по-малко, но по-качествени продукти, да речем. От друга страна лакомото, трикратно по-голямо плюскане по времето на „Тато” и най-вече през „Лукановата зима”, доведе режима до пълен фалит и го вкара в дългове, които българина и сега продължава да изплаща. Днес непрекъснатото стягане на коланите и пазаруването с жълти стотинки е солидна гаранция срещу дълговете на държавата, но пък населението й започна стремглаво да се топи. Което също е добра новина за хазната, в крайна сметка…
Като кореспондент на “Дойче веле” как оценявате дейността на електроразпределителното дружество Е.ОН в Североизточна България?
Нямам конкретни впечатления, но от онова, което „боботи” в публичното пространство разбирам, че хората са недоволни от тяхната дейност/ германците комай продадоха компанията Е.ОН на чехите миналата година???/. В древния свят е била популярна поговорката: „Ако си в Рим, прави каквото правят римляните”. Вероятно тъкмо това напътствие спазват в България не само чуждестранните електроразпределителни дружества, но и всички храбри ивнеститори и авантюристи, дошли да печелят на местна почва. Ако правилата на играта и редът бяха същите, каквито са в техните богати страни, нещата биха били различни. На нашенския терен просто всички се съобразяват с местните порядки. И резултатите са налице.
Народът се оплаква, че политиците са корумпирани и некадърни, политиците – че сме лош материал, със сбъркан чип и т.н. Къде е истината?
Известно е, че днес по-голямата част от знаещите, образованите, кадърни и перспективни българи отдавна живеят и работят далеч на запад от булевард „Константин Величков” или на юг от „Капъкуле”. Благодарение на финансовата им помощ отвън техните близки– деца, възрастни родители, роднини – успяват някакси да преживеят в родината. Което е тъжно, срамно и недостойно, но е факт. Тежката демографска криза, сривовете в образованието, здравеопазването, наукатd, културата, все по-голямото маргинализиране на значителни слоеве от българското население превръща взаимните упреци между политици и граждани в нерелевантен спор. Да, неизбежно влошаващият се човешки „материал” ще избира все по-корумпирани и неподготвени политици, а те от своя страна ще продължават да го съсипват все повече и повече. Което доказва, че проблемът с българския мисловен чип действително съществува.Просто в началото на 21 век въпросният „чип” продължава да се произвежда с „ботевградски” полупроводници по „правешки” компютърни технологии. За съжаление.
Коренът ви е от Битоля. И вие ли вярвате, че Македония беше денационализирана само от сръбската пропаганда, но не и от провалите на собствените ни политици и от непривлекателния облик на държавата, която сме изградили?
Никога не ми е допадала кръчмарско-националистическата носталгия по въпроса за Македония. Наистина е време да си дадем сметка, че днес това е държава, която е съвсем различна от „романтичните” времена на общата ни история, а нейните сегашни граждани имат твърде малко общо с нашите „вечнозелени” роднински представи за тях. Да, младите македонци се редят на опашки за паспорти в София, но те сега им трябват за свободно пътуване в Европа и по света. Нека оставим времето, икономиката и цивилизациионния натиск на Стария континент да сложат ред в нашите вечни балкански разправии. Другото е политически непродуктивно и дори опасно.
В едно интервю споделяте бащиния си съвет: “Живей и постъпвай така, че когато вечер си лягаш, да спиш спокойно!” Спите ли спокойно, г-н Папакочев?
Не винаги. Причината е, че нощем обичам да слушам новини и коментари от световния радиоефир. Днес интернет предлага това качествено удоволствие особено за професионално изкушени хора като мен. А когато сънят ме обори, наистина заспивам дълбоко и спокойно. Което е проверим във всяко отношение факт!