05.09.13
На стотния ден от спорното управление на кабинета „Орешарски”, в началото на бурния есенно-зимен политически сезон на 42-рия парламент и след настойчиви 85-дневни протести срещу властта, познайте коя е най-важната тема в българското обществено пространство? Не, тя далеч не е навлизащата в поредна рецесия икономика на най-бедната европеейска държава. Не са и разтърсващата безработица, най-ниските заплати в Европа, престъпността и корупцията. Не става въпрос дори и за социалната драма на младите хора и пенсионерите с мизерни доходи, на които предстои поредната страховита зима. Съвсем не!
Спасение дебне отвсякъде!
За главни проблеми на българите днес бяха обявени вероятността от евентуален удар на САЩ и Франция срещу режима на Хафез Асад и предполагаемото бежанско цунами, което след като един ден потопи Турция и Гърция заплашва да прелее и в тяхната страна! Публичното говорене за бъдещите „опасни пришълци” от Близкия изток претърпя бърза еволюция през последните седмици, придоби истерични нотки, а в отделни случаи интерпретациите достигнаха дори и до амок. Неколцината „говорещи глави”, които обикновено забавляват публиката в електронните медии с тълкования на местни проблеми, с ефектен лупинг се преквалифицираха в геополитици, военни експерти и познавачи на Близкия изток и започнаха да вещаят страхотии и небивалици. Към тях незабавно се присъединиха и хитреците от властт, които бързичко осъзнаха, че изкуствено напомпваната военна психоза може да се окаже онази „манна небесна”, която да отклони общественото недоволство в друга посока и да осигури така необходимата глътка въздух за обърканата власт.
Фигаро тук, Фигаро там
Доколкото военните /не/способности на България да участва в бойни действия са известни дори на децата, голямата заплаха за националната сигурност беше локализирана в очакванията за голяма бежанска вълна от Сирия и почти сигурната хуманитарна криза, която тя ще предизвика в България. Темата, всъщност, далеч не е нова и тя се повтаря като гротеска. Още в края на миналата година президентът Росен Плевнелиев предупреди за „сериозна опасност” от наплив на бягащи от войната сирийци, тогавашният външен министър Младенов категорично отрече, че има опасност от „огромна” вълна, а неговият колега-вицепремиер и вътрешен министър Цветанов успокои, че институциите внимателно следели процеса. Тогава, според данни на Държавната агенция за бежанците, бегълците от Сирия са били едва 450 човека. След удвояването на техния брой през първото полугодие на 2013-та, новият външен министър Вигенин, в стила на своя предшественик през август посочи, че потокът през границата бил засилен, но изрично увери, че бежанска вълна няма. Само месец по-късно вицепремиерът и вътрешен министър Йовчев заговори за пристигнали 1400 сирийски бежанци и прогнозира апокалиптично, че до края на годината броят им щял евентуално да набъбне до 10 хиляди човека! След спешно свиканото заседание на правителствения Съвет по сигурността, в медийната суматоха се включи и военният министър Найденов, който противно на своя колега вътрешен министър обяви, че в страната вече са влезли 3000 сирийци и дори представи предварителни разчети за бъдещите разходи около тези хора, които щяли, о ужас, да надхвърлят умопомрачителните 5 милиона евро! След това беше съобщено, че всички институции са се разтичали да издирват в пограничните райони изоставени от десетилетия казарми и училища които евентуално да подслонят бедните сирийци, тъй като сега съществуващите три бежански центъра с капацитет 1,100 човека вече били препълнени.
Акъл и минало не щем!
Известен реализъм в пропагандната психоза внесе еврокомисарката по хуманитарна помощ и реакции при кризи Кристалина Георгиева. Тя поясни, че България далеч не е в категорията на най-силно засегнатите от бежанската вълна държави, тъй като от 2-та милиона бягащи сирийци броят на намиращите се в страната е минимален. Тя дори подсказа на управляващите откъде биха могли да получат материално и финансово съдействие в случай на евентуална криза. От друга страна в печата известната българска етноложка Антонина Желязкова се опита да внесе разум и морал в паниката, като припомни, че всеки втори или трети българин има прародители бежанци. Дори повече – тя увери, че днешните българи знаят за съпричастието, с което страната е посрещала арменците, руските белоемигранти след революцията, своите собствени сънародници, избягали от Беломорска Тракия и Македония, а в по-ново време – гръцките и палестинските политически емигранти и призова властите: „Да следваме поне тази хуманна традиция!”.
Въпроси, въпроси, въпроси…
Сегашните управници едва ли са разбрали призива на Антонина Желязкова. За тях най-важно сега е удържането на властта и за постигане на тази цел те използуват всички средствата, в това число и пропагандата. Защото ако следваха пътя на разума и на националната отговорност, би трябвало преди всичко да отговорят на простичкия въпрос: защо обществото трябва да се занимава с влизащи в страната сирийски бежанци, а не с всекидневно напускащите родината си стотици българи, които също бягат, но от немотията, безработицата, политическият хаос и липсата на перспектива? Или защо вниманието да не се насочи към младите хора от села и малки градчета, които масово напускат родните си места за да станат вътрешни бежанци в по-големите центрове и столицата? И защо, впрочем, образованите бежанци, ако желаят, това не биха могли да попълнят вакуума от квалифицирана работна сила, създаден след напускането на страната от нейните собствени образовани и кадърни млади хора?
Вероятно подобни въпроси не би следвало да се задават точно на това управление. Просто защото от самото си идване на власт то има съвършено други грижи. Чисто екзистенциални.