След като парламентът отхвърли предложението на Синята коалиция за отпадане на параграф 12 от Закона за досиетата, темата за продължаващото влияние на агентите на комунистическите тайни служби върху стопанския и политически живот в България освен отново актуална, стана и предизборна.
В края на миналата година Синята коалиция внесе в парламента предложение за отпадане на един от особено спорните параграфи от приетия в самия край на 2006 година Закон за досиетата, който забранява осветяването на една особена категория висши ченгета от по-нисък разряд. По силата на пришития към закона в последния момент текст, началници на отдел или сектор в служба „Военна информация” и в Националната разузнавателна служба, заемащи такива постове след 16 юли 1991 година, могат да останат скрити, сиреч имената им да не бъдат обявявани публично. Според председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов това е причината към почти двестата агенти-дипломати работили в МВнР да не бъдат прибавени още десетина, а под чадъра на  въпросния параграф все още да се укриват още най-малко 50 активни служители на бившите тайни служби.
Веселите тарантули
Още след внасянето на въпросната поправка, депутати от десницата отбелязаха нещо твърде важно – с промяната ще бъдат засегнати фигури, които са на едни от най-високите длъжности във военното и цивилно разузнаване и което е особено интересно – управлявали са мрежите от тайни сътрудници до 1989 година. Чрез тяхното изваждане на обществен показ ще могат да се проследят редица умело законспирирани в миналото агентурни вериги, които продължават необезпокоявани да функционират и днес в сферите на организираната престъпност и политиката. Подобни аргументи бяха представени и преди сегашното гласуване на поправката, но те бяха окачествени от левицата като „вредни за страната поправки”, които се използували като „политическа виагра” за спадналата популярност на десницата.
„Ван вей тикит”!
Твърде странна се оказа позицията на ГЕРБ, които не подкрепиха отмяната с твърдението, че ще внесат свои предложения за поправки, когато бъдат готови. И сториха това само ден след като стана ясно, че трима от новоназначените от земеделския министър директори на държавни горски предприятия са осветени агенти на ДС, но както и че 13 от посланиците-ченгета, в това число и този в Берлин,  вече са получили нареждане да си купят еднопосочен  билет за София,  а останалите 23-ма ще бъдат върнати през юли.
За вътрешните предизборни терзания на управляващата партия говорят не само въздържалите се от гласуване на отпадането на параграфа-чадър 62 нейни депутати, но и ширещите се сред тях намерения да запазят агнето цяло и вълка  сит. След като през февруари шефовете на цивилното и военно разузнаване се обявиха категорично против отпадането на забраната за да не бъде разкрита „сериозна част от агентурния им апарат”, сред мнозинството се появи идеята чадъра  над ДС-разузнавачите да се простре не от 1991-ва, от 2000 година нататък. Другите, вече пенсионирани, просто нямали вече нужда от прикритие…
Как актьорите в театъра на ДС- сенките ще разпределят своите  роли на местните и президентски избори скоро ще се разбере. Отсега, обаче е ясно, че макар вече да не ги очакват ордени „Стара планина”, спектакълът им ще продължава както винаги таен, скрит и страховит главно за обичайната публика с дебели пачки и лъскави автомобили. А контролираните изкъсо медии ще правят съответната реклама.