Ако не най-значимото, най-разтърсващото събитие през отминаващата седмица, се оказа гибелта на 20-годишният студент по фармация, пребит до смърт в софийският „Студентски град” от пияни младежи. Трагедията съвпадна и с други събития.

В два последователни дни двете балкански съседки – България и Гърция, загубиха двама свои млади мъже. Озверели пияни типове, изгонени от дискотека в превърналия се в увеселителен бардак „Студентски град” в София, сритаха с кубинките си в главата до смърт младо момче от Сливен, дошло да учи медицина в столицата. Начинът на безпричинното убийство напомня твърде много на „практиките” на скинхедс и други фашизоидни типове, нароили се в изобилие през последните години в големите български градове. Въоръжени с вериги, палки и неизменните бутилки алкохол, те често тероризират и без това угрижените от тежкото си битие граждани със своята

нео-нацистка бруталност и жажда за насилие.

Отзвукът от убийството беше силно приглушен от 8-декемврийските студентски празненства, както и от традиционната държавна пропаганда, която се задоволи да съобщи единствено, че петимата нападатели са заловени, а след разпит в ареста е останал само един от тях.
В Гърция полицията застреля, къде по невнимание, къде съзнателно, 15 годишен младеж, в резултат на което страната буквално пламна от светкавичните протести на студентите и гражданското общество. След стотиците запалени автомобили и магазини в големите градове и острите сблъсъци на протестиращите с полицията, кабинета на премиера Караманлис  е пред оставка, обсъжда се и въвеждането на извънредно положение.

Два идентични случая в две съседни европейски държави

с две диаметрално противоположни реакции на т.нар.”гражданско общество”. Докато привикнало със своята хронична криминална престъпност българско гражданство предпочете да псува пред телевизорите на топло в къщи с ракийка и салатка беззаконието и липсата на елементарна сигурност в страната, гърците, и най-вече техните млади хора, реагираха  масово, остро и безкомпромисно, като дори в знак на протест окупираха свои посолства в Европа. Докато българската опозиция както винаги фиксирано се занимаваше със своите вечни вътрешни дивотии, гръцките профсъюзни централи организираха стачки, а тамошната опозиция обяви готовност за безпроблемно поемане на властта.
И още нещо твърде показателно за засилващият се разпад, който преживява българската държавност и обществен морал – стана ясно, че за първи път в новата българска история се готви да стачкува полицията, която не е доволна от ниското заплащане и условията на труд. Същата тази полиция, която можеше да спаси живота на 20-годишният студент по фармация, като предотврати буйствата на пияните престъпници.
Можеше. Но не го направи. Както вероятно няма да посмее и да стачкува, защото и тя е част от протичащият разпад.