В унисон с европейските призиви за излизане от тежката икономическа криза, официална София също узря за необходимостта от стабилни темпове на стопански растеж. В началото на януари встъпващият в длъжност президент Росен Плевнелиев поясни в парламента, че успехът на нацията, който по определението му се състои от „ просперитет, благоденствие, сигурност за всеки български гражданин”, се постига със значителен и устойчив икономически растеж. В Брюксел, преди заседанието на Европейския съвет тези дни, премиерът Бойко Борисов беше цитиран от медиите да казва, че „ние сме “за” икономически растеж и намаляване на младежката безработица… но това не трябва да стане в никакъв случай за сметка на финансовата дисциплина, на основата на нови кредити или да се харчи повече, отколкото се произвежда”.

Дискретни напомняния

В анализ на рисковете пред страната през април Ройтерс посочи, че основното предизвикателство пред дясноцентристкото правителство в България е да стимулира икономическия растеж и да се пребори с увеличаващата се безработица, за да успокои нарастващото обществено недоволство срещу мерките за строго ограничаване на разходите преди изборите догодина. Агенцията цитира и признанието на финансовия министър Дянков, че „слабият растеж ще застраши целта на правителството за фискален дефицит от 1,3% от БВП тази година след като бюджетът беше планиран на основата на 1% растеж, както и ще натежи върху усилията за достигане на жизнените стандарти на оставалите страни от ЕС”. В публикацията анализаторите на Ройтерс препоръчват да се наблюдава дали икономическия растеж ще отговори на прогнозите на правителството, тъй като евентуална разлика може да увеличи разходите по обслужването на българския външен дълг.

Насрещно движение

Засега, обаче, прогнозите на София и Брюксел се разминават сериозно. В началото на месеца ЕК определи очакванията си за годишен растеж на българската икономика едва на половин процент, независимо от надеждите на финансовото министерство в крайна сметка растежът да бъде от 1.4 на сто. Сходна с оценките на ЕК е и прогнозата на МВФ, който очаква нарастване на БВП от 0.8%, както и на БНБ, която според редица български медии определя годишния растеж на 0.7 на сто. Оптимизмът на българското правителство намери подкрепа и от група икономисти от БАН. Неотдавна в свое изследване те изненадващо стигнаха до извода, че за тази година растежът ще бъде от 1.3 на сто, а през изборната 2013 година ще достигне почти до 3 процента/ най-новата прогноза на рейтинговата агенция „Мудис” сочи, че растежът в страната ще е около 2 на сто през периода 2012-2013 година/. Фактори за ускорението според учените от БАН ще бъдат инвестициите, нарастването на потреблението както и по-доброто усвояване на европейските пари, което ще доведе и до намаляване на безработицата.

Здрави и образовани

Доста по-различна е оценката на държавният глава Плевнелиев изразена в интервюто му по CNN на 27 май, а именно, че „растежът може да бъде постигнат само със структурни реформи и устойчиви действия”. Председателката на сдружение „България на гражданите” Меглена Кунева от своя страна смята, че за да се променят нещата и страната да има по-висока проектна готовност за усвояване на евросредствата са необходими по-добро образование и здравеопазване: „Не можеш да работиш ако си болен”, посочи Кунева в радиоинтервю и не пропусна да прикани управляващите да кажат едно голямо “Благодаря!” на Германия за това, че държи на необходимостта от бюджетна дисциплина, но и на силната й ориентация към растеж”.

Защото комай от постоянното затягане на коланите е възможно най-бедният европейски гражданин да занемари още повече своето образование, здраве, лично потребление и дори мечтите си. За евентуален икономически просперитет и нормално човешко бъдеще…