04.03.2013

Как  България  планира да привлича чуждестранни инвеститори в кризата? Лекува ли се икономиката  само  с ПР?

В навечерието на предсрочни парламентарни избори, съвпаднали с кулминацията на политическата и икономчическа криза, в най-бедната членка на ЕС решиха, че точно сега е времето, когато деловия свят непременно трябва да научи колко привлекателно място за инвестиции е България. В тв-програмите на глобални медии като CNBC, CNN и Bloomberg цели  три месеца ще се въртят рекламни клипове на английски, китайски, японски и немски език, които ще информират петимните чуждестранни инвеститори колко нисък е корпоративния данък в страната и как повече от половината население говори някакъв западен език, а десетки рекламни банери в известни корпоративни сайтове онлайн ще приканват световния капитал да открие страната наричаща себе си „модел на макроикономическа стабилност”. Освен всичко друго масираната ПР-кампания щяла да струва само някакви си 7.5 милиона евро, при това осигурени от европейски фондове, сиреч от пари на европейските данъкоплатци.

Пари давай, акъл не щем!

Нищо лошо, биха възкликнали оптимистите! Подобни кампании се практикуват в цял свят, да не говорим, че стопанските достойнства на България действително са неизвестни на чудещите се къде да вложат излишните си пари инвеститори от Северна Америка и Азия. А ако рекламното чудо действително проработи, току-виж ръждясалия мотор на българската икономика запърпори отново и само за година-две проблемите с бедността биха останали в миналото. Реалистите от своя страна биха се досетили, че  по данни на БНБ от януари,  чуждестранните компании са инвестирали в страната малко над незначителните 31 милиона евро, което е десет пъти по-малко от сумата до същия месец на миналата година, както  и че  отливът на капитали допълнително ще забави развитието на икономиката. Дори служебният финансов министър Калин Христов беше принуден да коригира  мечтанията на предшественика си Дянков за растж от 1.9 на сто с прогнозата си за един процент от БВП.

Лимонада и инвестиционни изненади

Песимистите, които обяснимо продължават да са най-голямата група в страната, едва ли биха се ограничили единствено с обяснението на БСК за инвестиционната непривлекателност на т.нар.„остров на финансовата стабилност” и „данъчен рай”, а иминно   корупцията, неизкоренимата бюрокрация, необходимостта от безкрайни лицензии и разрешителни, недостигът на квалифицирани работници, дефектното правораздаване и пълната непредвидимост в икономическата среда. Те биха се позовали и на казаното неотдавна в печата от германския посланик в София Матиас Хьопфнер, който  цитира критики на немски инвеститори оплакващи се от проблеми с държавната администрация и липсата на безпристрастно прилагане на законите. „Инвеститорите не обичат изненади, а успешен бизнес може да се изгради само когато условията са стабилни и предвидими”, обобщи по този повод германският дипломат.

Въпроси и отговори по български

По-важно в случая, обаче, ще бъде какво биха разбрали самите потенциални инвеститори проучвайки възможностите да вложат пари в България. Със сигурност подсладените ПР- клипчета в глобалните медии няма да им попречат да се сблъскат и с други парадокси в малкия балкански „феномен”. Като например, с напъните на една креслива крайно- националистическа формация да води агресивна кампания за прогонване от страната на три солидни инвеститори от ЕС, каквито са енергоразпределителните дружества. Или  със странните нагласи на  най-бедното европейско население, излязло в мизерията си на бунт срещу правителството, днес да демонстрира нагласи за връщане отново във властта на същите компрометирани политици, които прогони през февруари. Може би бъдещите инвеститори ще видят данните на Евростат за последното място на България в ЕС по иновации в индустрията и услугите или ще се запознаят с печалните констатации на ЕК, че почти половината тиинейджъри в страната не умеят да четат достатъчно добре на родния си език, камо ли на чужд, че през двете десетилетия на прехода почти наполовина са намаляли студентите  в страната и причина за това не е само демографската криза, а и желанието  им да учат и да живеят постоянно далеч от родината си.

Мъдростта на вековете

Навремето българската търговска гилдия е била убедена, че „хубавата стока се продава сама”, а „добрият кон и под съдран чул се познава”. Не би било зле днешните държавни рекламисти да си  припомнят тези макар и архаични истини. Не за друго, защото е безсмислено да се хвърлят  пари на вятъра / в случая в глобалното медийно пространство /, когато нито стоката ти е хубава, нито конят ти е добър, дори парите да са чужди.

А за продрания /”изстърган”, по определението на служебния премиер!/ държавен чул, въобще да не говорим.