Ще въведе ли Европа отново визи за българи и румънци? На какво се дълчи липсата на доверие към двете най-бедни членки на ЕС?
Едва ли след посещението си на „Даунинг стриит”10 в началото на август премиерът Бойко Борисов е предполагал, че човека, когото пред журналисти тогава той нарече фамилиарно „Дейвид”,  ще му сервира такива неприятности. Тези дни първо британската вътрешна министърка Тереза Мей пред „Сънди таймс”, а след това и самият премиер Дейвид Камерън пред авторитетния „Файненшъл таймс” заговориха за ревизиране на европейската директива за свободно движение на хора предвид последствията за британската икономика от нова имиграционна вълна. Основната им загриженост идва от предстоящото от началото на 2014 година премахване на трудовите ограничения конкретно за български и румънски работници. От друга страна  стана ясно, че британският външен министър Уилям Хейг вече подготвя стратегическа ревизия на отношенията между Великобритания и ЕС, която според румънския в.”Ромъния либера” ще включва и въпросите за „контрол на миграцията”. На спешно организирано тв-участие  външният  министър Николай Младенов се опита да успокои населението, че опасност от въвеждане на британски визи въобще не съществува и че в случая става въпрос за вътрешен дебат в Англия, който няма нищо общо с България.
Дали, обаче, това наистина е така?
Точно преди година, когато британското правителство продължи до крайния срок – началото на 2014г.-  на договорения при присъединяването на България преходен период за свободното движение на работна сила в ЕС, независимата Комисия по въпросите на миграцията в Лондон предупреди кабинета, че вдигането на ограниченията ще има негативно отражение върху кризисния в момента трудов пазар в страната. По сходен начин реагира и германското правителство, което по думите на шефа на комисията по трудовата заетост в Бундестага Петер Вайс, по „спешна необходимост от гледна точка на германските работници” също реши да удължи този период, макар и с известни изключения за вишисти и сезонни работници. През май тази година след като констатира, че Германия е залята от вълна  български и румънски имигранти, списание „Шпигел” отбеляза, че „много регионални и национални политици възприемат имигрантите от двете балкански съседки като сезонни работници, които скоро ще се върнат в родината си” и припомни, че  „по същия начин преди десетилетия германското правителство погрешно е оценило “гастарбайтерите” от Турция и Гърция. „Местните власти едва сега започват да осъзнават, че имигрантите от източноевропейските членки на ЕС възнамеряват да останат за постоянно”, констатира многозначително “Шпигел”. Подобни са и опасенията на други европейски правителства, като тези на  Австрия, Франция, Холандия и Белгия, които също неслучайно решиха ограниченията за българи и румънци да се запазят до крайния възможен срок.
Накърнената репутация
Едва ли е тайна, че страните, които поставят проблема с трудовите имиграционни вълни от България и Румъния, са и основните противнички на присъединяването на двете съседки в Шенген. А тъкмо несъстоялото се членство в Шенген, отказвано упорито, аргументирано и звучно от големите европейски страни, може да се окаже основен аргумент в опитите за ревизиране една от четирите фундаментални свободи залегнали в основополагащите договори на ЕС от 1957г, каквато е  свободното движение на хора.  Вярно,  България е прекалено малка държава за да оказва имигрантски натиск върху Великобритания, но самият факт, че името й се споменава в дискусия за възможно въвеждане на граничен контрол, говори за липса на национална репутация, за наличието на остро недоверие. А и какво доверие може да се изпитва към най-бедното европейско население, 14 на сто от което без колебание декларира, че желае да напусне страната си завинаги, над 70 на сто от хората окуражават децата си да отидат да работят в чужбина, а 36 на сто от родителите са готови да ги изпратят навън завинаги! Как да гледаш към един 7.5 милионен народ, 44 процента от който живее в условията на тежки материални лишения, а на улицата без работа са над половин милион граждани, 30 процента от които са млади хора?
Визови изненади?
Около парламентарните избори през 2009г. една от горещите външнополитически теми в България беше евентуалното отпадане на визите за САЩ. Тогава това не се случи и едва ли може да се очаква в обозримото бъдеще. В този смисъл никак няма да е изненадващо ако при сегашното задълбочаване на кризата и въпреки успокоителните твърдения на външния министър, ключов въпрос в предстоящата предизборна кампания отново се окажат визите или евентуалното въвеждане на  ограничения за българските граждани при влизането им в богати европейски страни.
С което след 7 години преходен период кръгът ще се затвори и упадъкът ще бъде санкциониран. Този път от Европа.