09.03.16

Голямото притеснение, че трасето на „потока“ нелегални бежанци може да свърне през българска територия, засега се отлага. Поне до  следващата среща на върха на 17-18 март, на която се очаква постигнатите в понеделник в Брюксел предварителни договорености между Турция и ЕС да се превърнат в твърд ангажимент на двете страни. Основното послание след обявения пробив в преговорите е, че времето на нередовните мигранти в Европа вече  е отминало и сега предстои доуточняване на детайлите. Или както го дефинира премиерът Бойко Борисов: „добър сигнал към обществото и лош сигнал към контрабандистите и трафикантите на хора“.

И все пак „добрият сигнал“ е свързан с  южната българска съседка Турция, покрай общата граница с която вече се простира  134-километрова преграда от  режеща тел, за опъването на която най-бедната европейска държава изля близо 100 милиона лева . И където беше инвестирана почти същата крупна сума за видеонаблюдение, повечето камери на което, както се оказа, не работят.  И за същата граница, покрай  която помпат мускули и се готвят да ловуват срещу 50 лева за мигрантска глава  „юнаците“ на ямболския самодеец-граничар Динко Вълев. Яхнали своите лични ATV-та /возила за всякакви терени/, естествено.

Народопсихология на сигурността

Съответстват ли тези скъпо струващи съоръжения, приемането на спешно законодателство за използване на войската за охрана на границата и показните й учения с МВР, на реалните опасности?  Особено след очерталото се на срещата на върха в  Брюксел оптимистично разведряване на ситуацията с бежанците?

Според експерът по сигурността от БАН и бивш посланик в Ирак Валери Рачев всичко зависи от това как се възприема мигрантската вълна. Ако тя се приеме само като хуманитарен проблем, тогава бегълците са просто хора в беда, за които са необходими специфични грижи , а не  издигане на огради и разполагане на военни по границата. Когато проблемът се пречупи през призмата на националната сигурност обаче, на преден план излизат степента и интензитета на заплахата, след което мерките  стават реципрочни. „В България сигурността има различно значение от разбирането за граждански свободи. Щом стане дума  за национална сигурност, хората я  възприемат като безусловен и основен приоритет. Забележете, когато премиерът Бойко Борисов говори, че българското население трябва да се чувства защитено, той не засяга въпроса колко бежанци пресичат границата нелегално или какво ще се случи с тях. Затова от такава гледна точка досегашните мерки на властта изглеждат обясними“, казва Рачев пред Дойче Веле.

Хулиганите – патриоти

Всяка криза дава възможност на управляващите да извличат правилни изводи, а не само да хвърлят средства за строежи на съоръжения и за учения по границите, смята военния експерт. Той е убеден, че кризисната реакция, макар и естествена, не следва да се превръща в политика.  Рачев илюстрира думите си с пример как след като в България бъде приет някакъв пакет от закони, дискусията по съответната тема автоматично се прекратява, просто защото закона вече е приет. Дава и втори пример: „При възникване на опасност започваме първосигнално да изграждаме нещо, което си познаваме добре  от миналото, в случая нов кльон по границата. Строим ограда и моментално преставаме да правим политика. Всичко

друго изчезва, имаме ограда и повече нямаме проблем! А това е особено опасно, защото подобен тип реакция подменя политическата дискусия, свива броя на ангажираните хора, ограничава ролята на гражданското общество и дава простор за  действията на хулигани, които опитват да се правят на патриоти. Така проблемът се очертава като  липсата на система в сектора за сигурност“, добавя Валери Рачев .

Дотук  –  отбрана, дотам  – вътрешен ред?

Все  пак как, и най-вече кой може да защити ефикасно южната българска граница от нередовни мигранти? Дали това са дипломацията, европейската и евроатлантическа солидарност, армията и МВР, позакъснялото  електронно наблюдение или крайграничните „Динковци“ по анцузи и с ловни чифтета?

Валери Рачев е убеден, че разделения свят, в който войската някога е охранявала държавата от границата навън,  а МВР – от границата навътре, вече не съществува. Според него външната политика и отбраната трябва да са все по-тясно свързани в днешния реален свят. Ето как за себе си той дефинира национална сигурност: „Реакция на заплахите колкото е възможно по-далеч от границите на страната, предприемане на мерки в най-ранен етап при възникване на проблеми и задължително съвместни действия. Умението е да бъде постигнато максимално сътрудничество между отделните ведомства в държавата и да се  ангажира нейният цялостен наличен ресурс. Другото отново ще бъде:  дотук е отбрана, а дотам  – вътрешния ред“, обобщава експертът по сигурността Валери Рачев.