Въпреки положителната оценка на ресорната комисия към ЕП  и посочения пожелателен срок,  новият пакет от мерки за борба с имиграцията и по-строго прилагане на шенгенските правила, който еврокомисарката по вътрешни работи Сесилия Малстрьом ще огласи днес, едва ли ще приближи България до Шенген.
Защо?
Подобно на неуловимо слънчево зайче, „Шенген” непрекъснато подскача пред очите  на София и всеки път, когато управляващите протегнат ръка да го сграбчат, то се измества или просто изчезва. След което започват вайкания по медиите, совалки до  Брюксел и Страсбург, канят се нескончаеми групи от експерти, пред които/ за кой ли път!/ се демонстрира техническата готовност за членството, докато не последва поредния скок върху блуждаещата цел.
Причините за подобна наивна ситуация биха могли да бъдат много, но като че сред силно подценяваните, специално в България, са притъпената способност на местните политици и най-вече на управляващите, не само да слушат, но и да чуват, не само да гледат, но и да виждат, не само да кимат с глава, но и да разбират. За съжаление формите на онази деликатна междудържавна комуникация, шлифовани в демокрациите на Стария континент в продължение на столетия, все още изглеждат непостижими за иначе ентусиазираните местни фенове на Шенген.
Jawoll ? Я – вол!
Още в средата на април почти синхронно германският и френски външен министър Гидо Вестервеле и Ален Жупе заявиха, че София и Букурещ все още не са изпълнили „определен брой критерии” и че е нужно още време да го направят. Виктор Орбан, премиерът на Унгария, която е ротационна председателка на ЕС дори подсказа на неразбиращите, че процесът по приемането е блокиран защото „няма никаква политическа подкрепа сред останалите страни от ЕС”, но и това послание остана неразбрано. Стигна се до ЕП, където първо трима евродепутати от Дания, Германия и Холандия предложиха да се премахне обвързването с конкретни дати за приемането на двете балкански съседки в свободното пространство, а след тях цялото  евродепутатско представителство на Дания от всички политически групи, сред които дори и депутат от ЕНП, в писмо до премиера на своята страна, директно обяви, че София и Букурещ не трябва да влизат в Шенген докато имат проблеми с корупцията и организираната престъпност. И отново по българските медии не дипломати и смислени политици, а полицаи от МВР заповтаряха познатата песен, как  КПП-тата били готови, а персонала-обучен, и как поредните посетители-евроексперти щяли с очите си да се уверят в това…
Веселбата продължава
За поотпусналите се интелектуално покрай Великденските и Гергьовденски празници местни политици освен педизборните кампании, през следващите месеци, предстои и  решаването на поредните „задачки –  шенгенки”  с леко повишена трудност. Като, например, вярно да разтълкуват “policy paper”-а на ЕК за борба с имиграцията и значението му за България, да осмислят правилно политическите оценки в предстоящия през юни доклад на Брюксел по правосъдие и вътрешен ред, както и да стискат палци резолюцията на ЕП по въпроса през юни да бъде положителна, както и темата да залегне в дневния ред на Съвета на ЕС през същия месец.
И чак след това, ако в Брюксел решат да скрият палавото си огледалце, слънчевото зайче „Шенген” е възможно да се материализира в някаква степен. Макар дотогава гонитбата му  ще продължи.