11.02.2015

 „Темата за конфликта в Украйна става все по-сериозна и е тревожен сигнал, когато френският президент говори за война“. Това заяви по телевизията премиерът Бойко Борисов и резюмира срещата между Ангела Меркел, Франсоа Оланд и Владимир Путин  в Москва с думите: „Канцлерът на Германия, френският и руският президент…усещането от техните срещи не е добро. Видно е, че всички са разтревожени“.

Оркестърът на пропагандата

Подобно изявление, направено в праймтайма на вечерните тв-новини от един министър-председател, навсякъде по света би предизвикало нещо повече от тревога. То просто поражда страх –  онзи комплекс от отрицателни емоции и реакции, които обикновено са лош съветник на политиците и крайно опасни за обществото като цяло. Неслучайно на конференцията по сигурността в Мюнхен се наложи германската канцлерка Ангела Меркел изрично да припомни, че хибридната война на Русия в Украйна, тази „комбинация от военни, разузнавателни, кибернетични и пропагандни действия, вече се усеща на Запад“ и да подчерте, че „всички ние сме изложени на невоенните аспекти на тази война“. Подобно предупреждение направи и германската военна министърка Урсула фон дер Лейен, която на същия форум  поясни : „Комбинацията и високо професионалната „оркестрация“ на тази необявена война са фундаментално нови, а агресивният й  характер може да се демаскира едва когато нейните методи бъдат разгледани като едно цяло“.

Кой създава паника?

Наскоро не друг, а българският  военен министър Николай Ненчев обвини открито от тв-екран Русия в създаване на напрежение и паника в България чрез масово разпространяване на неверна  информация. „Имам усещане, че слуховете, че се готвим за война идват от Русия и източниците на тази информация са едни и същи. Налице е информационен пропаганден център, който иска да създаде паника у хората“, отбеляза военният министър и директно посочи, че въпросният център е в Русия, а негов говорител в България е  проруската партия „Атака“. Според Ненчев тяхната дезинформация е минала „всички нормални граници“ и задачата  е „да се създаде усещането, че правим нещо насочено срещу Русия или Украйна“.

Вещаенето като медийно занимание

Пропагандни спекулации прозвучаха и в българския  радиоефир. Там по повод визитата на американския държавен секретар Джон Кери в София, още  в средата на януари политологът Валентин Вацев и  социологът Чавдар Найденов прогнозираха започването на пълномащабен военен конфликт на украинска територия през пролетта, като не пропуснаха да обявят, че България „вече се намира в предвоенна ситуация“. В сблъсъка за страната била предвидена определена роля, макар че според Вацев имало един проблем – американците знаели много добре, че българите не били „американофилски народ“.  Социологът от своя страна обяви, че единствената цел, в която България можела да има значение за САЩ, било „военното ограничаване на Русия в Черно море“. Поради което при разрастването на конфликта интерес за американците щяли да представляват единствено пристанищата Севастопол, Варна и Бургас, както и „нашите военни летища“.

Миражи на дезинформацията

11.02.2015

„Информационната пропаганда съществува, в това изобщо не бива да има съмнение и ние го видяхме в България“, каза  министърът на външните работи Даниел Митов. „Изведнъж предвижданият като комуникационен център на НАТО се превърна в „команден“, извневиделица се чу за някаква военна база в Шабла, за ядрено оръжие което щяло да бъде складирано някъде си, внезапно изникна опасност от война, която едва ли не предстои да избухне всеки момент, заговори се за  военна мобилизация, а всъщност един рутинен преглед на запасните се превърна в мобилизация. Всичко това са целенасочени лъжи и измислици, които имат за цел да създадат среда на паника, несигурност и стрес. Хората, които в забързаното си всекидневие нямат време да изслушат всички версии, чуват някакво гръмогласно „изявление“ по електронните медии или прочитат  заглавие с дебел шрифт на първата страница на вестник, след което ги приемат за истина!“ –  пояснява българският външен министър и допълва, че  с  подобни практики трябва да се води битка. „Въпросът вече е поставен в Брюксел и  ненапразно се обсъжда идеята за създаване на европейски тв-канал, който да излъчва програмите си  на руски език. ЕС трябва да информира рускоговорящите хора за това какво наистина се случва, каква е позицията на Европа и съответно на България, защо предприемаме дадени действия и правим определени стъпки. Никой не иска война с Русия, никой!“, казва Даниел Митов  и допълва, че е недопустимо е такива манипулации да създават паника.

Европейските стратегически комуникации

Латвийският посланик в София Илгварс Клава, чиято страна  е ротационна председателка на ЕС, също споделя тези тревоги. „Всички държави от източния фланг на НАТО се сблъскваме с подобни на българските проблеми“, каза той .  „На първо място изват ядрените заплахи, които се тиражират от контролираните от правителството руски медии, след тях се появяват предупреждения за страховитите последствия в случай  на война. Да не забравяме обаче,  че във всеки конфликт участват най-малко две враждуващи страни те обикновено понасят еднакво тежки щети. Освен като сдържане, тази истина може да служи като предупреждение за всеки, който се готви за подобни авантюри“, смята посланик Клава. Той поясни какви общоевропейски мерки се подготвят срещу този вид пропаганда. „На спешното си заседание за Украйна в края на  януари Съветът по външните работи на ЕС реши да бъдат подобрени стратегическите комуникации на съюза, което включва „коригиране на дезинформацията, когато тя се появява и подкрепа за независимите медии в целия регион“, цитира решението латвийския посланик. „Изводите са ясни – трябва да засилим комуникационните си възможности за да контрираме често откровените лъжи и погрешните тълкувания на външната политика на ЕС. А дали ще има европейски телевизионен канал на руски език – вземането на това решение тепърва предстои“, обобщи посланикът на Латвия в София Илгварс Клава.