До края на юни София ще се сдобие с нова стратегия. Неотдавна главният архитект на столицата Петър Диков съобщи пред медиите, че в плана за действие на общинарите ще бъдат посочени местата на бъдещите обществени тоалетни и строителните изисквания за тях. Задачата е публичните отходни места в българската столица да отговарят на културата на един европейски град. „Ние продължаваме да смятаме, че това, което се прави по света, не можем да го направим и тоалетните, които са поддържани, чисти и ухаят на теменужки, не са за нашенеца”, цитираха признанието на главния архитект вестниците, но не подминаха и  обещанието му новите столични WC-та да не са от типа „гаров глозет”, а „чисти модерни клозети”.
Старото софийско „метро”
Според данни от тази година, достигащите на моменти 1.5 – 2  милиона жители и гости на столицата би трябвало да могат да ползуват цели 63 обществени тоалетни. За съжаление, обаче,  повечето от тях не функционират или са в отблъскващо състояние. Преди пускането на подземната железница на път за вкопаните в земята и нехигиенични отходни места софиянци подхвърляха деликатно: „ Отивам да посетя метрото”.  Днес повечето „WC – метростанции” отдавна са  затворени по санитарни причини, а малкото останали действащи отблъскват със своя окаян вид и отчайваща хигиена. Поради което зорлиите, срам-несрам, са принудени да притичват зад храст или дърво, да се подпират до уличен улук или просто да клекнат в някой незаключен жилищен вход. Естественият резултат от тази масова активност е силно осезателен в летните горещини и доста опасен в санитарно отношение.
Естественото осамотяване
Данни от миналогодишното преброяване на населението сочат, че  26 на сто от жилищата на българите са с външна тоалетна, а в почти един процент от тях  тя липсва въобще. Българинът нарича дворното си отходно място „нужник”. Твърди се, че живелият в началото на 19 век възрожденец  Иван Богоров  въвел тази думичка в употреба вместо арабската „кенеф”, която в превод означава „скрито от погледа място”. Макар двата местни термина да са доста отдалечени от английския „воден клозет”, френския „тоалет”, предназначен по-скоро за пудрене на носа или перуката, отколкото за удволетворяване на естествените нужди, или от срамливата за американците „стая за почивка”, всички те означават едно и също – мястото, където „цар и пъдар ходят сами”.  Това място има огромно значение в живота на  хората най-малко защото според статистика на Световната организация на тоалетните /да, такава съществува!/,  човек прекарва в него средно  36 месеца от живота си, посещава го 2500 пъти годишно и по 6-8 пъти на денонощие.
Напред и нагоре!
През 2009 на интернет-страницата www.sofia2020.bg,  група урбанисти от гражданското сдружение „Архитекти за София” лансират инициатива за изграждане на адекватно количество обществени тоалетни в столичните паркове, които да са съвременни, комфортни, подходящи за ползване от хора в неравностойно положение и поддържани по европейски маниер. Предложено е и купуването с европейски средства на най-модерни самопочистващи се тоалетни от Германия, където те отдавна се използуват. Ентусиастите представят идеята си  и на столичния главен архитект Диков, но както сами поясняват в  сайта си, поради краткото време на срещата, той не взел отношение по темата.
Вероятно тъкмо сега, година преди парламентарните избори в България, най-сетне е настъпил момента за финализиране на сложната общинарска концепция за клозетите.  От една страна тя предстои  да трасира пътя към връщането на собствеността на кметството върху продадените след 2002 година 18 публични нужника, чиито частни собственици вместо да ги модернизират си отворили питейни заведения около тях, както и да постави върху картата на „най-добрия за живеене български град”, за каквато беше обявена в началото на тази година София важните отметки, които ще указват къде в бъдеще и през по-заможни времена ще бъдат ситуирани новите публични тоалетни.
Което едва ли ще помогне за удволетворяване на неотложните биологически нужди на зорлиите, но поне ще ги превърне в трайни оптимисти.