Схваща ли България адекватно сигналите на ЕК? Докъде може да доведе управленското вироглавие? Оправдани ли са лишенията на българите?

Скандалът, изригнал след избора на двамата нови контитуционни съдии, едва ли изненада някого. Българският хелзинкски комитет ги определи като хора, които не са доказали своите „професионални и високи нравствени качества” и настоя тутакси да си подадат оставките. Поредната недостойна във вътрешен и европейски план разправия обаче можеше да бъде избягната, ако парламент и правителство се бяха вслушали в сигналите и предупрежденията, които буквално ги засипваха преди и по време на самия избор. Уви. Поради характерното вироглавие на сегашното управление /да си спомним само натрапчивото лансиране на Румяна Желева за еврокомисарка и за заместник-председателка на ЕНП!/  и задълбочаващите се проблеми в диалога с Брюксел, страната зорлем се озова обратно в тресавището на нереформираната си съдебна власт, от където всички очакваха тя най-сетне да се измъкне.
„Ние” и Европата!
Всъщност тон за омаскаряването на диалога с Брюксел даде още през август вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков. В необичайно остро интервю за австрийският вестник „Курир” финансистът на най-сиромашката  европейска държава нападна ЕС и неговите политици за неправилните решения довели до „удължаване на икономическата криза”, похвали се, че още през 2009 бил предупредил „да се сложи спирачка на задлъжнялостта” и заключи самочувствено, че поради мудните политически действия днес „никой няма доверие в способността на ЕС да действа и да изпълнява собствените си критерии” . Любопитното е, че на същата страница „Курир” помести и друга статия за България под заглавие „Тъмните машинации на премиера Борисов”. В нея журналистката Нора Халвакс припомни детайлно упреците на ЕС за недостатъчната борба с организираната престъпност и неефективното съдопроизводство в навечерието на критичния юлски доклад на ЕК.
И хлебец еж, водица пий…
В „нахокването” на европейските държави не закъсня да се включи и самият Борисов. На конгреса на ЕНП в Букурещ миналия месец той сподели пред журналисти, че се е „поскарал малко” на държавите, които само искат пари от Германия, а в същото време не си привеждат бюджетите и дефицитите в съответствие с Маастрихските критерии, давайки за пример естествено България. Онова, което твърде загрижените европейци Дянков и Борисов не можеха можеха и да допуснат тогава, е че само месец по-късно МВФ ще излезе с категоричното становище, че съкръщаването на държавните разходи убива икономиката и задълбочава рецесията и кризата, особено в малките и бедни държави. Така единствено меродавна за българина си остана трогателната оценка на министър-председателя, че “България стои добре на фона на другите държави. На първо място дължим това на българския народ заради неговите лишения. А на второ място е политическата воля на правителството”.
Или, както казват местните хора,
„Битият бит, справедливост няма”.
Удивителната невъзприемчивост на сигналите от Брюксел обаче не спира дотук. Официална София предпочете да пусне покрай ушите си отлагането за догодина на въпроса за приемането в Шенген с удобното обяснение, че причина за конфузията е Румъния. Нито от думите на комисарката Нели Крус в София през септември, нито от нейното „нетърпеливо”  и изпълнено с „много силни притеснения” за медийната ситуация в България писмо до премиера тези дни, произлязоха някакви последствия. С пълно официално мълчание беше преглътнато и потресаващото отворено писмо на посланика на Германия в София Матиас Хьопфнер до редакторите на тежко проправителствен вестник, цензурирал безобразно негово интервю. Никой на „Дондуков” 1 не си направи труда дори да схване първия сигнал от ЕК за „безпокойството” й около „почтеността и професионалния капацитет на част от кандидатите за КС”, та се наложи личната говорителка на президента Барозу и официалният говорител на ЕК в прав текст да потвърдят съмненията на Брюксел в избора на новите членове и което е още по-опасно – да предупредят за възможността от извънреден мониторингов  доклад по „правосъдие и вътрешен ред” за България. Дори повече, самият външен министър Николай Младенов обяви на всеослушание, че подобен тип изявления от Брюксел само „обезкуражават хората, които работят в тези направления”.
Оттук нататък патетичната лична молба на премиера Борисов към проблематичната конституционна съдийка да „следи внимателно това, което казват в Брюксел” и да реши дали да се оттегли от поста, едва ли има някакво значение. След като в самата държава отсъства смислен диалог, едва ли може да се очаква, че подобен ще се води с Брюксел. Поне до парламентарните избори  догодина.