Отблъснати от летните туристически вакханалии по черноморското крайбрежие, мнозина българи дадоха ухо на рекламата за фолклорен фестивал, който от няколко години се организира край едно от най-красивите и романтични селца в средната част на Стара планина – Жеравна.
Какво, обаче, предвиждат организаторите на това „мероприятие”?

Два са акцентите в масираната медийна реклама на тазгодишния фестивал в родното място на писателя Йордан Йовков. Единият е поставен върху /изглежда предизборния?/ патронаж на „Вицепремиера и министър на вътрешните работи г-н Цветан Цветанов”, както буквално е изписан в  официалния сайт на събора, а другият е традиционното обещание на организаторите за изобилие от вино и ракия, които ще се леят през трите дни в парка край селото. Макар несъвместими на пръв поглед тъкмо тези две атракции би следвало неотразимо да привлекат многобройните чуждестранни и български туристи, които, както си представят домакините,  копнеят еднакво силно хем да видят на живо българския Вицепремиер, хем да „гмурнат” в бъчвите с алкохол.
Има и други изненади, но те стават ясни едва когато мераклиите се запознаят с мазохистично строгия правилник на мероприятието.

Многострадална Геновева

Първото императивно нареждане в него гласи, че всеки присъстващ трябва задължително да е облечен в „автентична, сценична или стилизирана” фолклорна носия. Единствени изключения се правят за облекла от началото на миналия век, както и за старинни военни униформи и оръжия, които следва да бъдат носени, забележете, само от офицери. Човек си казва – нищо, след като темата е свързана с фолклорното облекло, какво лошо има да се дегизираш като за Заговезни и дори да платиш някой и друг лев наем за стара носия? И в този ред на мисли, виждайки се на ум с потури и шевици, в паметта на по-възрастните участници може би изплува незабравимия образ на „Човека от народа”, който навремето палаво лискаше вода от закичените с цветенца калайдисани менчета при откриване на поредната нова кравеферма, а за Гергьовден, честван по онова време като „Ден на овчаря”, обичаше да позира ухилен пред камерите на възторжената кинохроника с овчи калпак и овчарски кавал в ръце. В Жеравна мнозина биха дали мило и драго да видят патронът „Вицепремиер и вътрешен министър” в юнашки елек, с пояс и бели беневреци, и дори да се снимат с него за спомен, обаче…

Щрак, Марийке, на портрет!

Това просто няма да е възможно. Защото организаторите са издали категорична забрана за употребата на камери и фотоапарати на територията на фестивала. Просто гостите от чужбина и страната имат единствено правото да си платят на определени за случая фотографи за да покажат нещичко от шареното събитие по родните места. Дори повече, биха могли  „да заявят” и да си купят DVD, на което едва ли ще има кадри на предрешените в носии официални гости, например. Присъствието на тв-камери на ливадата със сигурност няма да смущава организаторите, които отлично знаят, че медийното отразяване на подобни събития днес е прицизирано политически точно толкова внимателно, колкото някогашните партийно-пропагандни кинохроники, прожектирани по кината преди филма.

Калпакът срещу синьото бомбе

В правилника на фолклорното събитие има и други очарователни по своему, забрани. Каквато е обявената неохота на организаторите за внасяне на алкохол отвън – все пак местните питейни търговци знаят, че „мероприятие година храни”, а техните колеги около многобройните скари и чевермета дори са издействали забрана за използуването на пластмасови чаши, чинии, термоси, вилици, лъжици, салфетки и други артикули за пикник на открито. Презумпцията очевидно е, че по стар български обичай трябва да се хапва с пръсти, които след това се отриват от мустаците, брадата или от дрехите, а пиенето се консумира от кратуни, копанки или направо от бъчвите. Вменено е в дълг да използуват черги и рогозки за сядане вместо собствени одеала и постелки, участниците да носят калпаци и забрадки на главата, а нарушителите на тези разпоредби вероятно са безмилостно глобявани от наетите за целта гавази. Най-удивителната забрана на тази 72-часова фолклорна ексцесия обаче е запрещението за използуване на слънчеви очила! Какъв автентичен техен заместител срещу заплащане са изобретили остроумните организатори може само да се гадае, но с подобен автентичен артикул местното етнографско наследство комай не може да се похвали.

Рай за туристическите хайдутлуци

Организаторите на фолкорния фестивал, уви, далеч не са новатори в бранша. През миналата година други предприемачи в т.нар.селски туризъм също бяха регистрирали върхове в своята търговска находчивост. В печата се появиха съобщения за абсурдни атракции и ритуали, насочени главно към привличане на чуждестранни туристи. Като, например, фолкмасаж чрез мачкане през дрехите, поставяне на лук по слепоочията за тонус, мазане на тялото с мас и разточването му като тесто с точилка, както и практикуваното още в славните балкантуристки времена ”опердашване от хайдути”, при което потърпевшите докрая не са съвсем наясно дали са били свидетели на безумна туристическа пошлост или са станали жертви на реално разбойническо нападение. Като своеобразен връх в скудоумието е сочена атракцията на келнери през 90-те години, които се маскирали с магарешки кожи, за да може VIP-гостите в тяхното заведение да ги пояздят, срещу бакшиш, естествено…

Иначе към края на лятото Жеравна е действително е прекрасна. Йордан Йовков се е връщал към нея в разказите си за Жеруна и в своите „Старопланински легенди”. Очевидно правнуците на неговите съселяни днес се опитват да имитират епохата, в която е живял писателят, но
тя едва ли има нещо общо с предлаганата комерсиална бутафория. А още по-малко с героите и творчеството на големия български творец.