Данните на Евростат за дълговете и дефицитите през миналата година на 27-те членки на ЕС се очакват особено напрегнато в България, която наскоро установи „дупка” в бюджета си от над 2 милиарда лева.
Защо?
Всъщност данните, които статистическата служба на ЕС – Евростат огласява, са своеобразно „официализиране” след съответната проверка, на предоставените от правителството на ГЕРБ параметри за размера на бюджетния дефицит на страната за миналата година. Според говорителката на еврокомисаря по икономиката и валутата Оли Рен, ако въпросният дефицит е по-висок от 3 на сто, възможно е ЕК да започне т.нар. „процедура за свръхдефицит” на съответната страна-членка. Това, според българският финансов министър Симеон Дянков, означава финансов мониторинг и доклади на всеки 6 месеца от Брюксел, а според финансовите експерти и безсилно съзерцаване от София на отдалечаващата се идея за членство в еврозоната.  Проектирана върху конкретната финансово-икономическа ситуация на държавата, въпросната процедура е резултат от факта, по думите на премиера Бойко Борисов, че “на практика сме лъгали Комисията, без да имаме вина, станали сме съпричастни към лъжите, без да знаем този капан, който са ни заложили”.

Финансовите трапери

„Капанът” са повече от два милиарда лева от анексите към т.нар.”необезпечени” 150  договора, в резултат на които от обявените допреди два месеца 1.9 на сто, бюджетният дефицит на България скача на почти 4 на сто, с което вече се нарушава 3 процентното изискване от Пакта за стабилност и растеж на съюза.
След парламентарния вот през юни миналата година новото правителство на ГЕРБ запретна ръкави да преразглежда всички договори, които  носят дългове към държавата. Почти веднага „пропищяха” всички министерства, начело с администрацията на самия Министерски съвет – констатирани бяха безразсъдни харчове на предишния кабинет, тежки финансови злоупотреби, както и най-болезненото – огромни задължения на държавата към доставчиците и изпълнители на обществени поръчки, които и до ден днешен не са погасени. Така с неплатените си и просрочени плащания, задържани умишлено с цел наместване в рамките за влизане в „чакалнята на еврозоната”, държавата „наду” касовия си дефицит и оттам  – бюджетния. 150-те договорно – анексни „мини” за бюджета, много от които едва ли ще избухнат, тъй като изпълнението на проектите по тях въобще не е започвало, доведоха до допълнителен „шок и ужас” както кабинета, така и самата ЕК, която сега очаква данните от Евростат за да вземе окончателното си решение за България.

Националните нощни кошмари

А решението ще бъде дали да се стартира процедурата за свръхдефицит, която според Иван Костов от ДСБ, „ще предписва мерки в икономическата политика, каквито предписваше МВФ на /неговото/ правителство”, или ще се приеме, че свръхдефицитът е само временен и страната ще успее да го коригира през тази година.
Въпросното решение на фона на замрелите реформи и вцепенението сред бизнеса от кризата и постоянните антикорупционни полицейски акции, може да доведе единствено до поредното избиване на студена пот по челата на тотално обърканите български граждани.
Сиреч, на данъкоплатците.