Според изследване на Европейския съвет по транспортна безопасност огласено в средата на годината, България продължава да е в челните редици на страните от ЕС, в които умират най-много хора от автокатастрофи. Всеки ден по пътищата на страната трагично загиват хора, а броят на инвалидите за цял живот неудържимо расте.
Кое зарежда неуморимата българска автомобилна месомелачка?
На фона на традиционната поредица от спектакълни автомобилни катастрофи в разгара на ваканционната „миграция” към морето, новият министър на транспорта уволни шефа на дирекцията „Държавна автомобилна инспекция” за несправяне с работата и огласи поредното затягане на изискванията към шофьорските курсове и техническите прегледи на автомобилите.
Броени дни преди това находчив журналист успя да заснеме със скрита камера пазарлъка си с корумпиран автомобилен инструктор, който срещу смешна сума го снабди със свидетелство за правоуправление, превръщайки на практика новоизлюпения шофьор в жива „трафик – торпила”. Не това, второто, е останало в съзнанието на младите кандидат – шофьори, а по-скоро размера на сумата, за която в България можеш да получиш своеобразния
„лиценз за убиване” или „свидетелство за невменяемост”,
в което фактически се превръща придобитият по втория начин документ. Практиката е масова и повсеместна, което обяснява до значителна степен смъртността по пътищата в резултат на абсурдно поведение на водачите.
Ако безобразната пътна мрежа, по която българите се придвижват на четири колела из страната си, както и традиционно корумпираните контролни органи все пак са някакво обяснение за страховитите кървави мелета по пътищата, напълно необяснимо е абсурдното отношение на местните водачи към техническото състояние на собствените им возила. До главния мозък на онези с нови автомобили, например, трудно прониква мисълта, че въпреки броените пачки, за година-две по местните разбити пътища и улици марковата четириколка може да се превърне в най-обикновен ковчег или снаряд-убиец на пътя. Подобни умонастроения имат и собствениците на евтини вносни „бижута” втора или трета ръка, за които даването на нови пари за сервиз е истински грях.
Най-любопитно, обаче, е отношението на местните шофьори към т.нар.”годишни технически прегледи”.
То граничи с истински абсурд, достоен за изследване и тълкуване от специалисти-психиатри. Българинът отива с автомобила си до сервиза, плаща пълната такса за прегледа, получава заверените си документи и си тръгва доволен, но без фактически преглед. Защо оторизираните за това сервизи масово допускат подобно нещо, криейки се зад мъглявата „обща отговорност” на техническите лица, е проблем на прокуратурата. Защо, обаче, собственикът на колата, която освен него транспортира децата и близките му, дори когато си е платил не желае да научи дали поне спирачките му са изправни, е енигма, скрита все още някъде дълбоко в психиката на пост-социалистическия балкански индивид.
Впрочем въпросната „енигма” дава и частичен отговор на констатацията на Европейския съвет по транспортна безопасност, че докато във Великобритания, Германия, Швеция и Холандия броят на загиналите по пътищата е под 50 човека на милион, в България и Румъния, той надхвърля 150 души. Както и потвърждава народната мъдрост за „невинността” на лудия, дето изял зелника…
<!– /* Style Definitions */ p.MsoNormal, li.MsoNormal, div.MsoNormal {mso-style-parent:””; margin:0in; margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:12.0pt; font-family:”Times New Roman”; mso-fareast-font-family:”Times New Roman”;} @page Section1 {size:8.5in 11.0in; margin:1.0in 1.25in 1.0in 1.25in; mso-header-margin:.5in; mso-footer-margin:.5in; mso-paper-source:0;} div.Section1 {page:Section1;} –>