08.04. 2014 До седмица в Черно море пристига вторият американски ескадрен миноносец „Доналд-Кук“ за да окаже, според АФП, подкрепа на обезпокоените от събитията около Украйна източноевропейски съюзници на САЩ. По същото време в Румъния ще кацнат група изтребители Ф-16, които заедно с контингента от 600 американски морски пехотинци там ще участват в съвместни учения със страната домакин. В Брюксел НАТО потвърди данните, че Русия е разположила около 40 000 войници около украинската граница и същевременно ограничи до минимум достъпа на официални руски представители до централата си край белгийската столица. В  България с трепет се очаква визитата на генералния секретар н НАТО  Андерс Фог Расмусен, която военният министър Ангел Найденов вече определи като „важен и силен знак в контекста на развитието на кризата между Русия и Украйна и сигурността в Черноморския регион и на източната граница на НАТО“.

Съветски кораби срещу Русия?              

Пред участниците в международната конференция по повод 10-тата годишнина от членството на България в НАТО външният министър Кристиян Вигенин призна, че справянето с новите предизвикателства пред сигурността трудно може да бъде обезпечено „единствено с национални средства“ и това налага създаването на общ съюзнически подход със Северноатлантическия алианс. В средата на февруари БТА разпространи доклад на военното министерство, от който става ясно, че патрулните кораби, които към момента са на въоръжение във ВМС, са разработени основно преди 1980 г., поради което отстъпват на съвременните тенденции за развитието на въоръжението и техниката. Фрегата “Смели” е произведена през 1976 г., а корветите “Решителни” и “Бодри” са построени през 1983 година.

Напрежение във въздуха

Бившият министър на отбраната о.р.генерал-лейтенант Аню Ангелов отбеляза пред ДВ, че докато тези кораби са в състояние до голяма степен да защитят морската граница на България, съвсем различно е положението с ВВС, които осигуряват защитата на въздушното пространство с „много  голямо напрежение“ – не всичките руски изтребители Миг-29 / по официални данни те са 15 на брой, от които летят едва половината/ могат да бъдат използувани. Според доц.д-р Тодор Тагарев, военен министър в служебното правителство, основният въпрос по охраната на въздушната граница е дали ПВО може да „види“ с радарите си потенциален нарушител на въздушното пространство и дали страната е в състояние да изпълни мисията „Еър полисинг“ на Алианса. „След като България е членка на НАТО, ние не правим самостоятелни планове  за отразяване на евентуална агресия от друга държава. В конкретния случай става въпрос да се поддържа дежурството на двойка изтребители и съответно да се осигурява подготовката на летателните екипажи, които могат да изпълняват тази мисия при различни условия“, поясни пред ДВ Тодор Тагарев.

Опасност от изток?

Все пак има ли  реална опасност за националната сигурност на България, която идва от изток? Генерал Аню Ангелов смята, че в рамките на чл.4 от Вашингтонския договор за НАТО е необходимо да се поискат консултации с Главната квартира на Алианса, както и да се използува рутинното прощално посещение на генералния секретар на Алианса Фог Расмусен в България за да бъдат поставени българските проблеми, а именно честото използуване на дежурни изтребители по повод полетите на руски разузнавателни самолети край въздушната граница над Черно море.   Военният експерт Тодор Тагарев от своя страна е убеден, че няма трезво мислещ държавен ръководител, който би предприел агресивни военни действия срещу страна-членка на НАТО, тъй като принципът в Алианса е, че при подобни агресивни действия всички членки действат съвместно по силата на чл.5 от Вашингтонския договор. „Ако въпреки обективните дадености някой възнамерява да се впуска във военна авантюра, тази негова подготовка трудно може да остане незабелязана и съответно НАТО ще реагира своевременно. Всяко нарастване на военния потенциал близо до границите на Алианса ще бъде своевременно забелязано и отчетено“, е категоричен Тодор Тагарев.