28.10.15

Според най-новите данни на НСИ почти 22 на сто от българите, или над 1.5 милиона човека, живеят с доходи под линията на бедността. Половината от тях, според тазгодишно проучване на Института за пазарна икономика, оцеляват в състояние на дълбока бедност с доходи под 100 евро на месец. На този фон правителството на Бойко Борисов обяви, че се готви да въведе нов данък върху т.нар.“вредни храни“. Законопроектът, който по думите на здравния министър д-р Петър Москов, стъпвал на „много здрава философия“, предвижда приходите от данъка да финансират „спортните зали, различния режим за хранене в училищата и превенцията на заболяванията”. Проектът е предложен за обсъждане в интернет страницата на здравното министерство и тези дни ще бъде внесен за разглеждане от кабинета.

Поредното ограбване на българина

Опитите ни да научим мнението на експерти от Българската агенция по безопасност на храните за това дали новия данък ще промени навиците на бедните българи да консумират вредните, но евтини храни, както и дали производителите ще прекратят тяхното производство, се оказаха безуспешни – в неясни времена държавните чиновници обикновено предпочитат да спазват дълбоко мълчание и дискретност. Не такава е позицията на представителите на хранително-вкусовата промишленост в страната, които в обща декларация определиха  новия данък като „чудовищен“ и предупредиха, че въвеждането му „ще доведе до ограбване на българина чрез драстично вдигане на цените, без да има здравен резултат“. Срещу проекта остро реагираха и редица влиятелни икономисти. Владимир Каролев, съветник на икономическия министър, написа в печата, че най-много „вредни“ храни се консумират от хора, за които те са единственият финансово-изгоден начин да си набавят достатъчно калории и нарече предлагания данък „абсурден“. На страницата си във фейсбук Любомир Дацов, финансист и бивш зам.-министър, също изрази недоумение от това „колко лесно се случват и раждат идиотщини от типа на данък“вредни храни“и колко трудно се прокарва дори най-малкото свестно решение“.

Риск от недохранване и болести

Икономистът доц. Красен Станчев, един от най-острите критици на новия законопроект, предостави на ДВ изводите на свой специален анализ по темата. Като изтъква, че България е с най-нисък калориен прием и е сред страните с най-малко затлъстяване, експертът прогнозира, че след въвеждането на новия данък ще бъдат загубени около 4300 работни места, приходите от Данъка за доходите на физическите лица /ДДФЛ/ ще намалеят с близо 18 милиона лева, а загубите на приходи от ДДС поради свиване на оборота и заместващ внос ще достигнат 90 милиона лева. Сред другите отрицателни ефекти от новия данък са намаляването на домакинските бюджети, особено на малоимотните домакинства, риск от недохранване, по-нездравословно хранене, придружено от поражения върху здравния статус на домакинства с доходи близки до минималната работна заплата или средната пенсия, както и миграция на част от потребителите и производителите към още по-некачествени заместители. „Здравните цели на закона са, меко казано, неясно формулирани, вероятно защото няма ясна формулировка на проблема, който политиката, въвеждана с този закон, трябва да реши. Видно е само, че законопроектът увеличава цени и данъци“, констатира Красен Станчев.

Нов данък – победа за властта

Според Петър Ганев от ИПИ поведението на хора с ограничени доходи е трудно да се промени, дори след налагането на данък и оскъпяване на храните. „Просто едва ли ще започнат да ядат само свежи зеленчуци и прясно месо – навиците на хората са твърде консервативни. И все пак продължавам да мисля, че такъв данък няма да има, още повече, че в бюджета за следващата година той не е предвиден“, казва пред ДВ икономистът. Ганев е убеден, че всеки нов данък е малка победа за финансовото министерство и най-вече за властта, тъй като той по правило увеличава възможностите им да определят не само неговия размер, но и видовете хранителни стоки, които ще бъдат облагани. „Това означава, че правителството се намесва в пазара на храните, политиците стават играчи там, което позволява и всякакви злоупотреби. От друга страна международната практика учи, че обвързването на приходите с конкретен данък и конкретни разходи е лоша идея. Във всички случаи се открива пространство за политически интриги, а данъкоплатците ще станат губещи от две страни. Първо ще бъдат наказани за своето поведение на консуматори и второ, ще бъде дадена възможност на политиците да се възползват от предоставения им от данъкоплатците ресурс“, коментира Петър Ганев.

Всичко е възможно

Въпреки декларираната си подкрепа за новия данък пред здравния министър Москов, премиерът Борисов го предупреди да огледа проекта още веднаж “така че да не създадем от нещо добро негатив“. Означава ли това, че новото облагане на „вредните храни“ вече е предрешено?

„Не бих казал, че подкрепата на г-н Борисов е много ясна. Премиерът е доказал, че първоначално може да лансира пред обществото идеи и в последствие да ги оттегли. Промени в неговата позиция не могат да бъдат изненада“, смята Ганев. По-важно според него е, че през последните 10 години няма случай на данъчна промяна без тя да е осъществена с изричната защита и подкрепа на министъра на финансите, който и да е той. „До момента министър Горанов не е казал своето категорично „да“ и дори се изказа малко скептично за проекта. Щом данъкът не фигурира и в бюджета за догодина по-скоро ми се струва, че и тази тема ще отшуми. Но тъй като у нас всичко е възможно, може и да ни изненадат, естествено“, смята Петър Ганев от ИПИ.