26.02.2014 Влошени кредитни показатели, увеличени дългове, несигурност по проекта АЕЦ“Белене“ – това са основните причини, поради които кредитната агенция „Стандарт енд Пуърс“ намали рейтинга на Националната електрическа компания /НЕК/ на „В+“ с отрицателна прогноза. В самия край на 2013 година същата агенция промени перспективата за България от „стабилна“ на „негативна“ заради високия политически риск в страната. Макар бегло маркирана от местните медии, новината за оценката на „Стандарт енд Пуърс“ породи политически реакции. Бившият премиер Бойко Борисов видя в сриването на кредитния рейтинг на НЕК опасност от фалит не само на компанията, но и на цялата държава. Министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев от своя страна обяви, че „без да обещава чудо“ до 4-5 месеца неговото правителство ще стабилизира енергетиката с „двукратно намаляване цената на електроенергията, увеличаване на нейния износ и натоварване на мощностите“.
На кого може да се вярва?
„Нито единият, нито другият казва истината!“, възкликна пред ДВ икономистът от Института за пазарна икономика Красен Станчев и поясни, че ако действително НЕК фалира, проблемът няма кой знае какъв. Половината задължения на НЕК са задължения към Българският енергиен холдинг /БЕХ/ и когато НЕК е в лошо състояние и БЕХ страда. Платежната система в енергетиката е затлачена в НЕК и това се отразява на другата държавна компания БЕХ, от което следва, че тези две държавни компании трябва да се продадат. „Това не означава, че техният дълг ще стане държавен, тъй като гарантираният дълг и на двете не е особено голям“, казва Красен Станчев и припомня, че оздравяването на НЕК е можело да се случи през 2012 година с покачването цената на тока, за да може да се изплатят дълговете около строителството на АЕЦ „Белене“ към банката „Париба“. „Независимо от общественото недоволство, за хората в крайна сметка е по-добре да се отпуши платежната система в енергетиката и след това тя да се либерализира. Затова не мисля, че министър Стойнев има основания да бъде оптимист. Новите цени в енергетиката и въвеждането на таксата за зелените централи с голяма вероятност могат да бъдат обявени за незаконни действия на кабинета от КС. Ако това се случи приходите, които НЕК и БЕХ биха имали и от облагането на фотоволтаичните централи, няма да бъдат достатъчни за решаване на който и да е от проблемите на НЕК“, предупреждава Красен Станчев.
Фалитът на НЕК – силно преувеличен?
Проф. Атанас Тасев от своя страна е склонен да филтрира политическите изказвания, тъй като по думите му, експертната истина и политическият прочит често силно се разминават. Според енергийния експерт НЕК се нуждае от свеж паричен поток и той вече се гарантира с няколкото взети кредита. „Очевидно с приходите от преноса и достъпа до системата вече настъпва положителна промяна и това се отнася основно за НЕК и з Електроенергийния системен оператор, които икономически са тясно свързани. Така че всякакви прогнози за преждевременен фалит на НЕК са силно преувеличени“, е убеден проф.Тасев. Той отчита причините за сегашното лошо състояние на компанията като комплексни. „НЕК винаги е била буфер в стремежа на няколко поредни правителства да решават едновременно социални проблеми и задачите, свързани със стабилността на енергийната система, като водеща роля неправилно е получавал социалния вектор. Цените, на електроенергията в България отдавна не са пазарни, те са политически обосновавани особено в условия на криза, когато основния проблем за държавата е бедността на населението“, казва професорът. Като друга тегоба той сочи политиката в сектора „зелена“ енергетика. „Вместо първоначално предвидените до 2020 година 303 мегавата от фотоволтаици, сега те са 1013 мегавата с тенденция включване на нови мощности. А в ценово отношение разликата между 303 и 1013 мегавата е от порядъка на 500-600 милиона лева годишно! Трети фактор е недовършеният проект „Белене“ , който ако не бъде продължен, похарчените досега пари ще останат да тежат като воденичен камък за държавните компании“, предупреждава проф. Тасев.
Кризата в Украйна и България
„Интересно е, че винаги когато Украйна е преживявала икономически трудности, България по някакъв начин е печелела от това –поради относителната финансова и икономическа стабилност у нас е имало бягство на капитали от Украйна за България“, отчита икономистът Красен Станчев. Той вижда лоша перспектива за България ако Украйна не получи възможност за европейско членство, тъй като влизането в бъдеще на такава голяма държава в съюза е добро както за ЕС, така и за страната. „Онова, което може да се направи за да се подпомогне Украйна, е България да излезе от „Южен поток“, но днес никой дори и не фантазира по този въпрос“, казва с усмивка Красен Станчев от Института за пазарна икномика. Проф. Тасев също смята, че ако нещата в Украйна потръгнат благоприятно, възможно е бъдещо прозападно правителство в Киев да получи съгласието на европейските държави за рехабилитация на газопровода през страната, който е икономически по-целесъобразен. „Това, обаче, е малко вероятно тъй като проектът „Южен поток“ е отишъл твърде надалеч, за да бъде спрян. В този смисъл независимо от ситуацията в Украйна сигурността на газовите доставки за България е гарантирана“, е убеден енергийният експерт.