25.070.2008
Двата мониторингови доклада за България, огласени в сряда от говорителите на ЕК и тяхната интерпретация от страна на управляващите в България, илюстрират колко трудно политиците в най-бедната европейска членка вникват в европейския политически език.

Аферата с „изтеклите” не само към българските, но и към чуждестранните медии предварителни варианти на двата доклада на ЕК за България тепърва ще се разплита, макар че досега официален отговор на въпроса кой е изнесъл информацията липсва. Дори да се приеме най-естественото, че в техния „суров” политически и лексикално „остър” вариант текстовете са били умишлено изпуснати към любопитни журналисти в Брюксел, остава въпроса не толкова как, а защо е направено това?
Официалният отговор гласеше – ЕК е огорчена от изтичането на информация за тези „чернови”, но неофициалния вероятно следва да се потърси тъкмо в онова, което се случи в България непосредствено след огласяването на окончателните версии на докладите. А то е, че след безпрецедентния дипломатически натиск, оказан от българска страна вътре и вън от ЕК, след видимото с просто око „омекотяване” на текстовете и оценките,

управляващите в страната със самочувствието на белоснежни ангели

обявиха на две внимателно подготвени и умело режисирани пресконференции документите за „честни и обективни” и интерпретираха силно притъпените критики в тях като истински „партньорски механизъм” за коригиране на временно възникнали проблеми, сходни със същите проблеми в други членки на ЕС.
Ако българският министър-председател и президентът действително си вярват, че всичко това е така, те със сигурност са все още далеч от владеенето на европейското политическо „Есперанто” – изкуственият език на Стария континент, в който и най-тежките оценки се артикулират позитивно, дипломатически и градивно. Така, например, когато в текста се казва, че реформата в съдебната система е „отдавна очаквана”, това със сигурност означава, че тя е безнадеждно закъсняла. Когато в документа се посочва, че в Европейската комисия все още „няма достатъчно увереност, че може да прекрати замразяването на еврофондовете”, това подсказва, че става въпрос за откровено недоверие. Когато германската канцлерка Ангела Меркел заявява, че е обезпокоена от високата корупция в България, това е сигурен знак, че
германския бизнес, един от най-големите инвеститори в страната, е направо „ужасен”

от размерите на тази корупция.
Така, за да изучи основите на „работата с европейските пари” , както се изрази във Варна премиера Станишев, ръководената от неговото правителство администрация следва да понаучи езика, на който са формулирани инструкциите за тази работа.
Този важен европейски език, обаче, е непосилно труден както за кабинета, така и за подчинените му ведомства. Това пролича недвусмислено от местните интерпретации на констатациите досега. И от начина на мислене на онези, от които се очаква да са разбрали истинския смисъл от „изтичането” в медиите на черновите на докладите и на критиките в тях.