След първата среща на върха между ЕС и Турция в Брюксел скептиците по отношение на предварителните договорености за решаване на мигрантската криза се групираха в два лагера. От първия предупредиха, че споразумението с Турция, която е все още е далеч от еталон за демокрация, не е никак добро, а с предварителното договаряне и затварянето на Балканския бежански маршрут, ЕС не само се отказва от своите ценности, но и става обект на изнудване.
Вторият лагер скептици се съмнява както в приложимостта на предварителните договорености от 7 и 8 март, така и в готовността на Турция да ги спазва. А дори южната съседка на България все пак реши да ги съблюдава и Балканските държави продължат да държат границите си затворени, така или иначе трафикантите на хора ще намерят други нови нелегални трасета за нелегалните мигрантски потоци, смятат опонентите.
Междувременно, в писмо до председателя на Европейския съвет Доналд Туск премиерът Борисов поиска оферираното отпадане на европейските визи за турски граждани до юни да бъде обвързано с прилагането на споразумението на ЕС и Анкара за реадмисия, а не с дати. Българският министър-председател настоя също досегашния механизъм в присъединителните преговори на страната за членство в ЕС да продължи да се спазва както и в бъдещата договореност да бъде отбелязан ангажимента на Европа за опазване не само на турската морска граница с Гърция, но и нейната Черноморска граница с България.
Спиране на ксенофобската вълна
Възможно е подготвяното окончателно споразумение между ЕС и Турция да не проработи, но в сегашния момент то е възможност за някакво решение в условията на силен бежански натиск. Което поставя въпроса дали все пак на проекта не трябва да бъде даден шанс?
За депутата от „БСП лява България“ и бивш външен министър Кристиян Вигенин ако договореностите бъдат потвърдени на втората среща с Турция, от тях ще спечелят и двете страни. За Вигенин е важно постигането на солидни решения, които да ограничат притока на имигранти, да позволят на най-силно засегнатите държави да стабилизират политиката си към бежанците и в по-далечна перспектива да бъдат създадени предпоставки за спиране на вълната от ксенофобия и расизъм, която по думите му, вече има проявления в немислими доскоро страни, като Германия, например. „Да, през последните дни се чуха много спекулации как Турция изнудва ЕС, но мисля, че подобно тълкуване не е коректно. Ако договореното бъде наистина приложено на практика, то най-сетне може да даде конкретни резултати“, посочи пред Дойче Веле Вигенин. Той допълни, че идеята да се връщат бежанци от Гърция в Турция като същия брой бежанци идват и от турските лагери в ЕС, все пак е твърде сложно техническо „упражнение“ и ако не бъде старателно подготвен, този елемент от договореностите може да се окаже трудно приложим.
Безсмислен и унизителен проект
Политологът доц. Огнян Минчев е категоричен, че в проекта от Брюксел е била заложена поредица от безсмислици. Като например, идеята за размяна на едни бежанци с други, сиреч двойните разходи за транспорта, регистрацията и всичко останало около движението на всеки бежанец. Съвсем неправомерно според него е и смесването на текущ проблем, свързан с бежанската вълна от Близкия изток с гаранции за определени бонуси, които ЕС предлага на Турция. „Безвизовото пътуване и преговорния присъединителен процес по никакъв начин не могат да бъдат обект на безусловно договаряне. За тях са необходими предпоставки и условия уредени в Acquis communautaire, законодателството на ЕС. Юридическите изисквания в него не могат да бъдат престъпвани в името на някаква сделка. Още повече, че режима на Ердоган на практика е скъсал и почти всички връзки с легитимното демократично поведение по отношение на свободата на пресата, третирането на малцинствата и редица други области. От тази гледна точка смятам, че проектоспоразумението освен унизително е и акт на безпомощност и отстъпление от интересите на ЕС като цяло“, е убеден Огнян Минчев.
Да бъде сложен най-сетне ред
И все пак коя е вярната позиция на София в една предстояща сделка? В крайна сметка Турция и България винаги ще бъдат съседки, а Анкара е незаобиколим фактор при решаването на мигрантския проблем?
Огнян Минчев смята, че България следва да отстоява позицията бегълците, стигнали до турска територия, да попадат в клаузата на „трета сигурна страна“, каквато е Турция. Тъй като там вече има повече от 2.5 милиона бежанци, България трябва да окуражи ЕС в оказването финансова и организационна подкрепа за Турция и в насочването на европейските хуманитарни агенции за справяне с проблема на турска територия, а ако е възможно, и на територията на други Близкоизточни страни. София би трябвало да защитава категоричното изискване европейските граници да бъдат охранявани като граници на единна структура, въпреки че Европа все още не е федерация. „България е граница на ЕС и тя следва да изисква мигрантите да бъдат настанявани максимално близко до техните домове, а онези, които все пак са в движение, да бъдат приемани по съответните правила на българските КПП. Ние сме заинтересовани от слагането на ред в цялата тази кампания, добила вече размерите на провокация“, посочи пред Дойче Веле Огнян Минчев.
Моментът за Шенген?
Всичко, което може да обезкуражи мигрантските потоци да влизат в ЕС, независимо през коя граница, е добро за България, защото все пак знаем и собствените си възможности, признава Кристиян Вигенин. Той допълва, че известна солидарност с Турция е напълно приемлива в логиката на досегашните двустранни взаимоотношения. „Мои груби изчисления показват, че като процент от населението броят на бежанците в Турция е еквивалентен на 200 хиляди бежанци у нас. Представете си за какво става дума! И още нещо, което споделих с външния министър Даниел Митов при изслушването му в парламентарната външна комисия: може би тъкмо сега е момента останалите извън Шенген България, Румъния и Хърватия, да поискат решение, макар и поетапно, за присъединяването им към зоната. Защото ако желаем Шенген да съществува и да няма вътрешни граници, външните граници е нужно да се охраняват добре. Затова предстоящата сделка може да е само в плюс за всички. Тълкуванията срещу нея са по-скоро политическа пропаганда“, каза депутатът и бивш външен министър Кристиян Вигенин.