След два дни /петък, 19.03.10/ се очаква да бъде официално огласен междинният доклад на ЕК за България по механизма за сътрудничество и проверка в областта на правосъдието и вътрешните работи.
Как очакваната европейска оценка се вписва в сегашната политическа обстановка в страната?
Подвеждащият на пръв поглед очакван доклад, който е „междинен”, с „технически характер” и констатиращ само „фактическото” състояние на съдебната и правоохранителна система преди основният, допълнен вече с политически оценки документ на ЕК през лятото, едва ли ще привлече необходимото внимание на угрижените управляващи и пряко засегнатите кадри на правосъдието и вътрешните работи. Икономическата криза, социалното безпокойство и най-вече опасната политическа „волтова дъга”, която прехвърча от две седмици между срещуположните властови „къщи” на столичния булевард „Дондуков” вероятно ще отдалечат още повече очакванията на Брюксел за  реални резултати в правосъдната реформа и в борбата с корупцията и организираната престъпност. Което може да се окаже фатална стъпка

надолу по стълбата, която би трябвало да води нагоре.

Индикациите за подобно развитие на събитията са толкова очебийни, че дори са смехотворни.
В самото навечерие на доклада беше отложено последното заседание по най-знаковото дело за пране на почти 8 милиона европейски пари от един „потомствен социалист”, спонсор на БСП и неговия партньор, финансов благодетел на българския президент. Този път поради неявяване в залата на съдебна заседателка, служителка в МВР, неясно защо командирована от началника си в провинцията тъкмо в деня на процеса. По същото време съдът отложи и друго скандално дело поради „битов инцидент” с възрастна жена, която заедно със своя син е обвинена за съучастие в изпирането на 5 милиона евро от софийската „Топлофикация”. Успоредно с тези знаменателни случки доскорошния шеф на Софийския затвор заяви публично, че служители в институцията нощно време ровели из документите на лишените от свобода, за тази информация им се плащало добре и те били покровителствани отгоре.
Всичко това щеше да мине като банална местна реалност, ако непосредствено преди въпросните досадни събития не друг, а вицепремиерът и вътрешен министър, в отчаянието си не беше намекнал, че е възможно делото срещу двамата социалистически „спонсори” да се гледа в Германия, а по-късно публично нарече ВСС „абсолютно компрометиран” и свързан с „Октопода”. Когато съдебните кадровици го привикаха да се изясни пред тях, той ги обвини в „лоши обноски” и „вдигане на пръст” към него. В средата на февруари самият главен обвинител на страната беше принуден да признае публично, че осъждането на около 300-та главатари на разните престъпни групировки нямало да бъде лесно, тъй като “връзките им с политици, хора, заемащи различни служби в държавата и полицаи са толкова големи, че винаги ни изненадват”.

„Шарманка, шарлатанка…”

Междинната оценка на ЕК беше предхождана и от други многозначителни предупреждения. В най-новия годишен доклад за правата на човека в България на Държавният департамент на САЩ като се посочва, че „корупцията във върховните и административни съдилища е висока”, е направена и  актуалната констатация, че „съдилищата често дават право на отсрочка на защитата на обвиняеми, което отлага заседания и присъди, особено по дела, свързани с организираната престъпност”. Не по-малко болезнени за новото правителство на ГЕРБ се оказаха и изводите на неговата приятелска германска фондация „Конрад Аденауер”, която, търсейки отговор на въпроса накъде върви българската правосъдна реформа констатира, че три години след членството си в ЕС, страната продължава да страда от „тежки дефицити в правосъдната област”.
Така, изненади в предстоящите изводи на ЕК едва ли могат да се очакват. Просто отсега в София спокойно могат да си кажат „това дето беше после, беше преди”.
И ще са дяволски прави.