Тежките пожари в Русия се превърнаха в своеобразна възможност България да демонстрира някои нови и модерни подходи в своята външна политика.
За какво, всъщност, става въпрос?
Оказа се, че никой днес не е застрахован срещу последствията на глобалното затопляне. Дори мразовитата европейска част на Русия повече от месец беше принудена да ври в необичайни 40-градусови горещини и да се задушава от пушеците на избухналите апокалиптични горски пожари. Бедствие, което постави на изпитание както самите руснаци, така и хуманитарната традиция на техните европейски съседи. Тази традиция на Стария континент даде възможност на сегашното българско правителство да осъществи няколко важни външнополитически стъпки, които определено подобриха неговия имидж и авторитет, а са и в съответствие с икономическите цели на страната.
„Гори, гори огънче…”
В разговорите на президента на групата на Световната банка Робърт Зелик в София активно участие взе и Кристалина Георгиева. бившата вицепрезидентка на банката и сегашна еврокомисарка за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи. Нейното присъствие в българската столица в разгара на природното бедствие с пожарите около Москва се оказа решаващо и за може би първият наистина впечатляващ външнополитически ход на правителството на ГЕРБ – с неподозирана бързина в помощ на Русия за гасене на пожарите бяха изпратени 95 огнеборци, които според руската ИТАР-ТАСС, са „най-добрите бойци на българската противопожарна охрана, екипирани с най-ново оборудване за гасене на пожари”. Така, само за няколко дни със своя квалифициран труд, стотината бивши колеги на министър-председателят Бойко Борисов накараха руския премиер Путин да оцени навременната помощ като „голям морален жест”, а по-късно, в телефонен разговор с комисарката Кристалина Георгиева да подкрепи изцяло предложението на българския кабинет в България да бъдат приети руски пожарникари и деца за възстановяване след бедствието.
Кризисен щаб „София”
Дори повече. Със своя оформен вече международен авторитет, комисар Кристалина Георгиева успя да координира от българската столица до значителна степен действията на редица европейски държави по оказването на помощ за Русия, което в професионален план й донесе личното признание на дипломат номер едно на ЕС Катрин Аштън и на руския външен министър Лавров, а в национален – една полезно висока оценка за външната политика на България. Съвсем естествено при създалата се ситуация жестовете на кабинета в София продължиха с решението да се удължат с месец, поради бедствието, визите на летуващите в страната руснаци, на фона на факта, че туристически страни като Гърция, Испания и Португалия не се решиха на подобна стъпка.
Впрочем, „уплътняването” на рехавия туристически сезон с оставащи руски туристи по българското Черноморие едва ли е единствения икономически аргумент на кабинета. Цените и доставките на природен газ за България, зигзагите в преговорите за нефтопровода „Бургас-Александруполис”, за газопроводите „Южен поток” и „Набуко” и най-вече за съдбата на АЕЦ „Белене”, която на практика е почти изцяло в ръцете на Москва, биха могли да получат бонуси от руска страна с изразеното съчувствие, европейска ангажираност и реална помощ от страна на София в дните на природното изпитание.
Засега е трудно да се прецени реалният ефект от кризисното взаимодействие между европейска България и съвременна Русия. Във всички случаи той би следвало да бъде оценен положителен както в европейски, така и в морално-хуманитарен смисъл.